— Няма смисъл — спря го Конан. — Остави ги! Да се надяваме, че само ще ги заболи стомахът.
— Да, но щом утолят жаждата си, ще започнат да се оплакват, че са гладни. А храната ни вече свърши — поклати глава Улфреде.
— Ще трябва да поостанем тук ден-два — рече Конан.
— За какъв дявол?! — възмути се Улфило. — Трябва да бързаме напред!
— Хората са уморени. Освен това трябва да поправят колкото могат обувките си — обясни кимериецът. — Трябва да отидем и на лов, да набавим храна за останалата част от пътя.
Улфило се замисли.
— Прав си — съгласи се той.
Същата нощ, щом изгря луната, Конан отиде при Гома.
— Хайде да идем тази вечер на лов — предложи той.
— За пустинни газели ли? — попита Гома. — Трудно се ловят вечер, защото ги дебнат големите котки. По-добре да излезем рано сутринта.
Конан се усмихна:
— Не за газели. За хора.
— Какви хора? — намръщи се водачът.
— Същите, които ни следят от самото начало на похода. Следяха ни и по време на плаването. Ти гледаше пътя пред нас, приятелю, а аз гледах този след нас.
Конан описа какво са видели с Улфреде сутринта, когато тръгнаха да прекосяват пустинята.
— И като ги намерим, какво ще правим? — поинтересува се Гома.
— Ще ти кажа, като стигнем там. Искам поне да видя колко са и как са въоръжени. Рано или късно трябва да ни нападнат.
Гома размаха небрежно меча си:
— Много добре. Тъкмо ще разнообразим този поход, който взе да става отегчителен.
Когато всички заспаха, утолили жаждата си, Конан и Гома се измъкнаха полека от лагера. Движеха се бързо и безшумно, дори на два пъти минаха покрай цели стада газели, без чувствителните животни да ги забележат. Изведнъж нещо прекоси пътеката пред тях. На лунната светлина видяха един тъмен силует да пълзи, долепен до земята — беше дълъг десет крачки и по гърба си имаше ред шипове. Щом премина, те продължиха пътя си.
Когато луната достигна зенита си, на запад от тях се откроиха огньове. Двамата забавиха крачка и се приближиха предпазливо към тях.
— Постови — прошепна Конан.
— Видях ги — отвърна Гома. Той вдигна секирата си. — Да ги убием ли?
— Първо трябва да се промъкнем по-близо до тях. Ако ги нападнем сега, може да вдигнат тревога.
Двамата запълзяха бавно напред. Сетмий благоразумно беше разположил постовите по двойки, но не чак толкова разумно беше поставил двойките на голямо разстояние една от друга. Конан и Гома се промъкнаха между два поста, без никой да ги усети. Конан забеляза по телата на мъжете да проблясват ризници. Значи Сетмий беше довел главорези, съгласни да носят ризници въпреки нетърпимата жега. Двамата се приближиха до огъня.
Отрядът беше голям, покрай огньовете бяха насядали поне сто души. Чуваше се ниско жужене на гласове и някакви звуци, които не приличаха на човешка реч. Гома протегна дългата си ръка в посока към един от огньовете:
— Бумбана! Но са облечени с дрехи и носят оръжие от стомана!
Макар да шепнеше, в думите му ясно прозвуча удивление.
— Тия не като онези в планината — обясни Конан. — Виждал съм същите на север, в Стигия.
Ту приведени ниско, ту с пълзене двамата обиколиха лагера. Тропическото слънце беше направило такъв силен загар на лицата им, че те почти се сливаха с тъмнината. Преди да тръгне, кимериецът беше намазал копието си със сажди, а Гома беше направил същото със секирата си.
Конан търсеше с поглед Сетмий. Не му се струваше вероятно той да повери подобна мисия на другиго. Улфреде беше казал, че когато става дума за голямо богатство, не бива да се вярва никому и това важеше за стигийците също толкова, колкото и за ванирците, аквилонците или морските вълци. Ако Сетмий наистина очаква след този поход да се сдобие с богатство, значи трябва сам да ръководи отряда. Експедициите на Марандос и на Улфило му служеха вместо челни отряди. Сетмий искаше тези пред него да разкрият всички капани и да понесат най-тежките загуби, а той само да отиде и да прибере наградата, която други са заслужили с кръв и страдания.
Забеляза жреца при централния огън. Нямаше как да го сбърка поради високата му фигура и мрачното му лице. До него седяха двама войници с леки доспехи от най-високо качество, с лица, които имаха твърде свирепо изражение. Конан разпозна униформата на великия Птахски отряд. Тези войници най-вероятно бяха изгонени от отряда заради някое извършено от тях злодейство.