— Истинският мъж не се предава толкова лесно.
Спринголд се приближи и го потупа по рамото.
— Така му било писано. Ти стори каквото трябва, дори повече.
От пресъхналото му гърло думите на Спринголд гласът му звучеше като крякане на жаба.
След миг отрядът вече се къпеше в чистата, хладна вода на оазиса. Пиеха, къпеха се, после пак пиеха. Измиха кървящите и гноясали рани и ги превързаха с изпраните останки от ризите и панталоните си.
Изобилната благодатна течност пълнеше един голям вир и продължаваше да тече още около половин километър надолу, преди да се скрие отново под пясъците и камъните в пустинята. Около водата имаше ниски дървета, храсти и много трева.
— Фурми! — изграка един от моряците, когато езикът му придоби нормалните си размери и му позволи да говори. — На дърветата има зрели фурми!
Всички вдигнаха глава и се увериха, че по дърветата действително имаше плод. Възстановили силите си, мъжете мигом се покатериха и откъснаха фурмите. За хора, които дни наред се бяха препитавали с жилаво месо, сочните плодове бяха като божествена амброзия.
— Смокини! — извика друг. — Тука има смокини!
— Някои е насадил на това място овощна градина — отбеляза Спринголд.
— Най-вероятно са били номади — предположи Конан.
— Внимавайте — извика Улфреде — да не би от водата и плодовете стомасите да ви заболят!
— Предупреждението няма да помогне — рече Улфило. — Хората ти нямат чувство за мярка.
— Аз също — Малия натъпка шепа фурми в устата си, мръщейки се, когато изпъваше напуканите си, изсъхнали устни. Пустинята беше отнела голяма част от хубостта й. Малия се закриваше, доколкото е възможно, но не можа да избегне пустинното слънце и то я обгори. Лъчите му не само жареха от небето, но и се отразяваха от пясъка и камъните като от огледало. От липсата на вода и силна храна Малия стана само кожа и кости. Красивата й коса висеше на масури от изящната й глава, а около хлътналите й очи имаше тъмни сенки.
— Трябва да починем известно време тука — заяви Конан.
— Вече сме близо до Рогата — възрази Улфило. — Пред нас не остана много пустиня. Още един напън и сме там!
— Така е — рече кимериецът, — но преди да стигнем Рогата, имаме да изкачим още един склон. Моряците останаха без сили, ние, воините, също не сме много добре, а Малия сигурно ще умре от изтощение, преди да стигнем прохода. Вече дни наред я крепи само волята й и е толкова близо до смъртта, колкото онзи моряк, дето умря днес.
— Той казва истината, братко — потвърди аквилонката. — Още един ден и не ме интересува дали ще намерим Марандос, или пък съкровището. Трябва да си почина.
— Добре, тогава — съгласи се навъсен Улфило. — Ще останем тука два дни.
— Ще останем колкото е нужно, за да възстановим силите си — поправи го Конан. — Иначе цялата тази изтощителна експедиция ще се окаже напълно безсмислена.
Улфило го изгледа вбесен.
— Тука аз командвам, варварино!
— Ти си ни наел — възрази Конан. — Плати ми да намеря брат ти. Никой не би ти служил по-добре от мене.
— Може да решите спора с бой — подхвърли Улфреде. — Аз обаче залагам на кимериеца.
Внушителната сила на Улфило почти се беше стопила и енергията му се подхранваше почти изцяло от позьорство. Конан, напротив, бе доста освежен от водата и изглеждаше по-силен от всякога. Пустинята беше изличила у него и последните остатъци от цивилизован живот. Препасан с меча и копието си, почти гол, с дълга рошава коса, с мургава, обгоряла кожа, той сякаш беше самото въплъщение на дивашкото.
— Няма смисъл да се карате, приятели — успокои ги Спринголд. — Толкова сме близо. Пустинята ни изнерви. Нека починем тук известно време. Скоро бъдещето ще ни се стори по-светло.
Улфило се помъчи да запази, доколкото може, достойнството си.
— Сигурно сте прави. Ще останем тук, докато Малия се оправи напълно.
— Хич не ми харесва да изпускам хубавия бой — оплака се Улфреде. — Но така сигурно е най-добре.
Стъкмиха огън, хапнаха и пийнаха пак, после легнаха да спят. Конан се събуди малко след залез слънце, седна и се заслуша. Не бяха поставили постови и всички спяха като заклани. За разлика от друг път, това не го притесни, защото знаеше, че преследвачите им нарочно изостават. Изправи се на крака — по-добре не се беше чувствал от началото на прехода в пустинята. Възстановяваше бързо силите си и сега се чувстваше като нов. На останалите щяха да им бъдат нужни дни, докато възвърнат част от силите си и още по-дълго време, докато си починат напълно.