С копие в ръка, Конан тръгна по брега на езерото. Тук непрекъснато прииждаха всякакви животни, които идваха да пият вода, но избягваха тази част от брега, заета от странните пришълци. Конан не ги притесняваше. Наистина отрядът се нуждаеше от месо, но тук се спазваха законите на пустинята — в оазиса трябваше да цари примирие. Иначе можеха да се разгневят местните духове. А кимериецът в никакъв случай не би искал да раздразни божествата в един толкова негостоприемен край.
Като тръгна покрай потока, Конан чу плискане на вода. Веднага застана нащрек, промъкна се до храстите и внимателно разгърна клоните им. Тук потокът пълнеше втори малък вир с каменисто дъно. В средата нещо бяло и призрачно причиняваше чутия от него шум. Косата на Конан настръхна от ужас, но после той взе да ругае глупостта си. Призраците не можеха да плуват. А в радиус от хиляда километра имаше само едно толкова светло същество.
Известно време наблюдава как Малия загребва вода в шепи и я излива над главата си, а тя се стича по ръцете и главата и се плиска върху раменете и гърдите й. Аквилонката стоеше до кръста във водата и се наслаждаваше на удоволствието. Конан излезе на ръба на вира.
— Знаеш ли колко глупаво си постъпила, като си дошла тука сама?
Малия въздъхна:
— Човек не може да се усамоти дори за малко. Нали ти самият ми каза, че хищниците не нападат до водата.
— Имах предвид моряците.
Аквилонката се изсмя:
— Моряците ли? Те сега искат само вода, храна и сън. Нужно им е само най-елементарното, но всъщност най-необходимото.
Тя загреба още вода и я изля върху себе си, така че струйките очертаха стройните й хълбоци. На лунната светлина ясно се очертаваше всяка извивка на тялото й.
Конан приседна на един камък.
— Аз не съм толкова зле.
Малия го дари с ленива, многозначителна усмивка.
— Вярно, прав си. При друг случай може би щях да се засрамя и да се скрия, но знам, че точно сега не съм гледка, която би възбудила мъжката похот. Нека понапълнея пак и ще съм готова да те отблъсна.
— Някои обичаме слаби жени — закачи я кимериецът, — пък и на стотици левги околовръст няма друга жена. По тези краища мъжете не могат да си позволят прекалена придирчивост.
Аквилонката се изкикоти почти като момиченце.
— Разсмиваш ме с тези ласкателства — тя изстиска водата от дългата си руса коса, после се гмурна, за да я намокри още веднъж. След като се появи пак на повърхността, заговори по-сериозно. — Има мъже, чиито ухажвания бих отблъснала къде-къде по-решително.
Конан отвърна със също толкова сериозен тон.
— Днес с нищо не се опита да предотвратиш боя ни с Улфило.
— Защото знаех, че ще спечелиш.
Малия го гледаше право в очите, застанала на плиткото, където водата едвам достигаше хълбоците й.
— Не те интересува дали няма да умре?
Жената сви раменете си, обсипани с водни капчици.
— Само глупава жена може да цени мъж, който се отнася към нея като към любимо домашно куче.
— А съпругът ти Марандос?
— Отдавна ми го отне безумното търсене на древни съкровища. Не мисля, че ще го намеря жив, но дори да не е загинал, какво мога да очаквам? — Очите й гледаха сурово и този поглед показваше, че е преживяла доста. — Ако е жив, със сигурност няма да е вече онзи млад капитан, за когото се омъжих. Никой мъж не би сключил подобна дяволска сделка със стигийския жрец, ако обича жена си. Дори да го намерим жив, бих го убила заради това!
— Жени са убивали съпрузите си и за по-малко — отбеляза Конан.
— От майка си обаче разбрах, че една жена трябва да има мъж, за да оцелее на този свят. Ако иска да живее охолно, той трябва да е силен, за да защити както богатството си, така и жена си. Това е единственият изход за онези от нас, които не са родени сред удобства, сигурност и пари. — Малия изгледа мощното му тяло от глава до пети. — Според мене малцина могат да ти отнемат каквото си взел. — Тя бавно се приближи към Конан, така че водата стигаше вече само до коленете й. — Уверявам те, че когато за мене се грижат добре, изглеждам много по-добре от сега.
По-ясна покана Конан рядко беше получавал.
Той се изправи.
— Да, убеден съм в това. Но не играя игрички със съпругите на други мъже. Ако открием, че Марандос не е сред живите… — Той замълча и премери внимателно думите си. — Ще обсъдим този въпрос допълнително.