Той се обърна и влезе отново в храстите. Зад себе си чу звънливия й смях, а после плисък, който показваше, че тя отново се бе гмурнала във водата. Конан хвана копието си и се приготви за лов в пустинята, защото знаеше, че тази нощ няма да може повече да спи.
Дните на почивка бяха извънредно ползотворни за всички. Понапълняха от изобилното месо, с което ги снабдяваха Конан и Гома, и от плодовете на оазиса. Моряците позакърпила дрехите си. Тъй като носеха със себе си кожите на убитите по пътя животни, сега имаха материал за нови обувки.
След като всички събраха нови сили, решиха на следващата сутрин да потеглят наново. Същия ден Гома отиде да поговори с Конан.
— Докато ловувах тази сутрин, видях на запад от нас един да дебне — рече водачът.
— Да — отвърна Конан. — Очаквах това. Тъкмо затова настоях да останем тука по-дълго. Исках да ги държа настрана от водата колкото се може повече време.
— Това беше опасна игра — предупреди Гома. — Ако се бяха отчаяли, можеше да дойдат и да завладеят мястото със сила.
— Напротив, те бяха в по-добра позиция от нас. Разполагат с многочислен, добре организиран отряд от дисциплинирани войници. Ние разчитахме единствено на себе си и неколцина окуцели моряци. Те имат бумбана, които са много по-силни от хората и могат да мъкнат далеч по-тежки товари.
— Искаше да ги накараш да страдат, да отслабиш мощта им, та да имаме по-голям шанс, ако решат да ни нападнат?
— Точно така. Сега вече трябва да са горе-долу в същото положение, като нас. А пък бумбана са силни, но краката им не са по-добри за ходене от тези на маймуните. Бас държа, че доста от тях са загинали по време на прехода.
— Все пак те са повече и са добре въоръжени.
— Можем единствено да продължим напред. Не знаем какво ни чака. Затова ще се опитам да ги измъча колкото мога повече. А когато дойде време за битка… — Е, тогава ще действаме според пословицата: воювай, когато това ти се вижда подходящо, но ако се налага — бягай.
Напълниха меховете и потеглиха при първите лъчи на слънцето в сравнително добро настроение. Пред тях се извисяваше планината, но вече нищо не можеше да им се стори по-страшно от пустинята. Тази беше по-малка от първата, която изкачиха, и беше прорязана от дълбокия проход, ограден от Рогата на Шушту.
Докато вървяха, Конан оглеждаше с тревога прохода. Там, горе, на пътя им щеше да се изпречи свръхестественото — черна магия, сътворена преди векове. Презираше магьосничеството и беше уверен, че щом е издържало толкова дълго, значи в него се крие голямо зло. Избягваше го при всяка възможност. И все пак през наситения си с приключения живот се бе сблъсквал с магиите безброй много пъти. Съдбата като че го преследваше и насочваше непрекъснато стъпките му натам, откъде с готовност би избягал. Не разбираше причината, но го приемаше като част от своя живот, различен от онзи на останалите хора.
— Наближаваме края — рече Спринголд, докато вървеше редом с Конан. Кимериецът отдавна не беше виждал характерната за него енергична походка.
— Не говори за край, преди да сме изминали поне половината път към къщи — скара му се Конан. — Носи лош късмет.
— Суеверия! — изсумтя презрително ученият.
— Може да са суеверия, но предпазливостта се отплаща добре.
Към двамата се приближи Улфило.
— Признавам, че беше прав, Конан — каза аквилонецът с неохота. — Почивката се отрази добре на всички ни.
Това не звучеше съвсем като извинение, но повече Конан не беше и очаквал.
— Да, сега вече сме готови да прекосим планината — отвърна кимериецът. — Мислиш ли, че Марандос се е погрижил за магиите, които пазят прохода?
— Ако не се е погрижил, доста ще загазим — заключи Спринголд. — Дори всичките ми познания няма да ни помогнат в този случай. Можем да си стоим пред прохода, докато свят светува, освен ако, разбира се, Сетмий не ни се притече на помощ.
Книжовникът весело се засмя, а Конан едвам устоя на изкушението да му каже колко е близо до истината. Помисли си, че почти си струва да им отвори очите — как ли щяха да изглеждат, когато разберат, че докато са си играли на тайни, са станали жертва на най-голямото предателство.
— Хайде, да не изпадаме в униние — намеси се Малия и хвана Спринголд и Улфило подръка. — Проходът вече се вижда, планината не е висока. Всичко ще е наред. Ще заварим съпруга ми жив и здрав, ще намерим съкровището и ще си живеем щастливо.