Петдесетина мъже притичаха към самотния страж, а копията им блестяха заплашително под слънчевите лъчи. Като един, бойците се затичаха към пришълците. Не демонстрираха войнствеността си, а тичаха безмълвно, под строй.
— Дръжте ръцете си настрани от оръжието — нареди Улфило. — Твърде много са, пък и тази долина сигурно е пълна с такива като тях. Помнете, че сме мирни пътешественици. Ако някой опровергае с поведението си това предположение, ще го убия.
След няколко минути воините ги обградиха.
Бяха високи, със светлокафява кожа и с хубави, правилни черти. Оцветените им в червено коси бяха подредени в най-причудливи прически, а телата на повечето бяха украсени с мотиви от малки резки, направени върху кожата. Носеха копия с широки наконечници и малки, овални щитове.
— Всички приличат на Гома! — ахна Малия.
— Знаех си аз, че онзи негодник крие нещо от нас! — възмути се Улфило.
— А ето че сега нямаме преводач — въздъхна Спринголд. — Това може да ни затрудни.
На главите си воините носеха превръзки от леопардова кожа, със забучени по тях бели пера — повечето имаха по едно или по две. Напред пристъпи един мъж с три пера, със златни гривни на ръцете и краката, и каза нещо със строг глас.
— Това трябва да е началникът им — предположи Конан. — Ще се опитам да се разбера с него на кушитски.
Изрече няколко думи, но боецът само го гледаше безизразно. Кимериецът опита и няколко други езици, които се говореха в земите на чернокожите, но имаше същия неуспех.
После вождът изрева нещо и посочи с копието си. Подчинените му се строиха в правоъгълник около неканените си гости и се обърнаха в една и съща посока.
— Май ще ни заведат някъде под стража — досети се Спринголд. — Моят съвет е да ги последваме.
— Така ще бъде най-добре — подкрепи го Улфило. — Засега не са проявили враждебност и не се опитаха да ни разоръжат.
— Ами ако искат да ни изядат? — попита един от моряците.
— Много си кльощав — увери го Улфреде. — Най-напред ще те поохранят.
Тъй като нямаха друг избор, тръгнаха заедно със съпровождащите ги под строй воини. Пътят, по който поеха, нямаше настилка, но беше равен и добре поддържан. От двете му страни видяха много хора, които обработваха земята. Те изоставяха сечивата си и се приближаваха да позяпат преминаващите чужденци. Сред работниците имаше както мъже, така и жени, които често носеха пеленачета, привързани към стройните им тела, в цедилки от червеникав плат. Никой от мъжете нямаше оръжие. Растенията, за които се грижеха, бяха непознати за хората от Западните земи, но очевидно сред тях имаше зърнени култури и зеленчуци.
По едно време прекосиха малко селце, населявано само от бойци. Те по всичко приличаха на съпровождащите ги, като се изключи това, че лентите на главите им бяха от лъвска кожа, а перата по тях имаха син цвят. Гледаха злобно, но Конан беше почти убеден, че враждебността им не е насочена към пленниците. По-скоро обект на тази неприязън бяха воините с бели пера. Върху този факт Конан трябваше да помисли.
— Вървим към онзи град — отбеляза Спринголд.
— Ако изобщо е град — каза Улфило.
— Тук поне няма пустиня, нито джунгла, нито орда нападащи маймуночовеци. Няма да се оплача, дори ако мястото, където ни водят, да не може да се сравни с Тарантия или Белверус — каза Малия.
— Така трябва да се разсъждава — похвали я Конан. — Стойте нащрек, но се радвайте, ако се случи нещо хубаво.
Той гръмко се засмя, с което стресна някои от придружаващите ги воини.
Разходката се оказа дълга, но не и неприятна, особено в сравнение с несгодите, които бяха преживяли напоследък. Минаха покрай множество малки селца, всяко от по десетина-двайсет колиби. Колибите имаха формата на кошер и бяха плътно покрити със слама. За примитивни селища, бяха удивително чисти и спретнати. Докато вървяха през селата, Конан си мислеше, че жителите им са доста загадъчни. Не приличаха на изтерзани и измъчвани роби, напротив, проявяваха доста жив интерес към непознатите. Но държанието им беше сдържано, като че се бояха да изразят чувствата си. Не се чуваше смях и хората не пееха, докато работят, за разлика от повечето жители на юг от Стигия.
Аквилонците не забелязваха тези подробности, но Конан знаеше, че аристократите рядко обръщат внимание на по-нископоставените, освен ако те не се държат нагло или враждебно. Но видя как наблюдателните сини очи на Улфреде отбелязаха тази странност.