— Ами екипажът ти? — попита Конан.
Улфреде сви рамене.
— Както винаги, ще им кажа накъде потегляме. Могат да тръгнат с нас или да напуснат, това си е тяхно право. Ако не ни достигат няколко души, ще ги наемем в Хеми или по крайбрежните острови. Винаги е добре дошло в онези води да имаш в екипажа неколцина местни. По-малко вероятно е да се разболеят от тамошните болести.
— Разбрахме се значи — заключи Улфило.
— Едно нещо ме притеснява — възрази Улфреде и се наведе напред, като подпря ръце на масата и сключи пръсти.
— Дамата. Наистина ли смята да дойде с нас?
— Да — отговори тя. — Не ме е страх.
— В това не се съмнявам, миледи — съгласи се Улфреде, — но такова пътуване може да погуби дори опитни воини и сурови моряци. Дори само слънцето може да убие човек, светъл като вас. От друга страна, трябва да имаме предвид и моите хора. Те не са възпитани и сдържани мъже, а вие дълго време ще бъдете единствената жена сред тях.
— Аз ще я пазя от моряците ти, капитане — заяви Улфило и стисна дръжката на меча си.
— Аз също — додаде Конан.
— Вие двамата може и да я пазите — възрази Улфреде, — но моряците вярват, че жена на борда на кораб носи нещастие. Докато всичко върви добре, няма да имаме неприятности. Но ако ни застигне лош късмет, те ще търсят кому да стоварят вината и тогава трудно ще се оправим.
— Малия идва с нас. — Улфило беше непреклонен.
— Много добре, но на ваша отговорност. — Улфреде се отпусна назад. — И така, ако ще ходим при диваците като мирни търговци, трябва да имаме стока за размяна. На борда все още имам товар калаени слитъци, които ще оставя тук на леярните за бронз. До утре следобед трюмът ми ще е празен и тогава може да вземем още товар.
— Каква стока трябва да носим? — попита Спринголд.
— Неща, от които чернокожите по крайбрежието имат нужда, а не могат сами да си ги направят — обясни Улфреде. — Те не вадят руда и не топят желязо, макар че някои племена го обработват доста сносно. Така че винаги се търсят железни кюлчета. Нужни са ви малки кюлчета, с които лесно се работи в селска ковачница. Готовите брадви и накрайници за копия, както и ножовете също винаги намират пазар.
— Ами мечове? — попита Спринголд.
— Там, по крайбрежието, не им вършат много работа. По-скоро използват мачете, което служи едновременно за проправяне на път през джунглата и като оръжие. Южните земи са земи на копието. Най-редовно се търгува с медни жици, стъклени мъниста, всякакви дрънкулки — звънчета, кречетала, огледалца. И платове, цели топове. Само че купувайте леки тъкани, боядисани в ярки цветове. Тежките вълнени платове не им вършат работа. Взимайте най-евтиния плат, който намерите. Изгодата е по-голяма, а на местните им е все едно качество. Дори най-хубавата материя изгнива бързо в онзи климат.
— Това май е добър съвет — каза Спринголд. — Конан, имаш ли да добавиш нещо?
— Натоварете един сандък с хубаво оръжие и евтини дрънкулки, като подаръци за вождовете. Те ще очакват и ще се засегнат, ако не получат нещо по-добро от онова, което имат останалите.
— А какво ще купуваме? — попита Спринголд. — Не сме тръгнали за това на тази експедиция, но трябва да изиграем добре ролята на почтени търговци.
— Единствената причина човек да отиде толкова далече е, за да намери неща, с каквито не може да се сдобие, по-наблизо. Слоновата кост е най-търсената стока. В Черните земи запасите от слонова кост са неизчерпаеми. Тя не се намира никъде другаде освен във Вендхя, а се цени навсякъде. Перата на щрауса и на другите големи птици също са много скъпи, а заемат малко място и почти не тежат. В някои райони има и перли, а тук-там местните хора намират късове самородно злато в потоците. Понякога ги пазят за размяна. Ако сте вещи в билкарството, ще намерите много растения и треви, подходящи за лекове и багрила, но аз никога не съм търгувал с тях. А що се отнася до робите, за тях винаги има добър пазар.
— Без роби! — разгорещено отсече Улфило.
— Точно така — присъедини се Конан — Аз не ходя на роботърговски експедиции.
— Защо не? — запита Улфреде. — Онези не са ни сънародници. Занаятът на роботърговеца се признава навсякъде, а и за да се сдобиеш с роби, дори няма нужда да слизаш от кораба. Щом разберат, че имаш какво да разменяш, местните вождове опустошават вътрешността и ти ги водят право на борда.