— Да, засега се примирете с позора — изръмжа Конан. — По-късно ще дойде време за отмъщение.
Зад гиганта се мъкнеше пъстра свита — неимоверно красиви жени, които носеха ветрила, цветя или гърнета с благоухания, подскачащи джуджета и други недъгави създания, група яки музиканти, които удряха барабани, надуваха рогове и гайди. Един мъж, върху чието лице беше изрисувано като маска на смъртта, носеше прехвърлен през рамо меч. Острието беше широко и издуто, с отрязан връх. Не беше нужна кой знае каква проницателност да се разбере, че това е палачът.
Гигантът каза нещо и напред излезе средно висок мъж. Той носеше широка роба на червени и сини ивици, с множество украшения по ръцете и врата си. За голямо учудване на пътешествениците, мъжът се обърна към тях на прекрасен кушитски.
— Кои сте вие и защо сте дошли в земята на крал Набо? На чужденци от другата страна на планината е забранено да стъпват по свещената земя на долината.
— Ти обаче изглеждаш и звучиш като чужденец — възрази Конан. — Бих се заклел, че си роден от стигиец и кушитка.
Мъжът беше поразен.
— Вярно е. Дойдох тука като роб, пленен отвъд планините и продаден от търговци. Издигнах се на служба при крал Набо и сега съм негов съветник. Питам ви пак: каква работа имате тук?
— Търсим брат ми — отговори Улфило. — Казва се Марандос и преди време е дошъл тук с отряд мъже. Смятаме, че е минал невредим през Прокълнатия проход и е проникнал в кралството ви.
— А той какво е тръгнал да търси тук?
Единодушно бяха решили, че ще бъде грешка, заобиколени от силен и враждебен народ, да признават истинските си намерения. Ето защо бяха подготвили една версия за подобен случай.
— Брат ми е търговец и е тръгнал за насам да търси нови пазари за стоката си — желязо, платна, накити.
Мъжът преведе думите му и за учудване на пленените те накараха миниатюрното, гротескно същество да се засмее гръмко. После то забъбри нещо, сочейки пришълците с костеливия си, увенчан с дълъг нокът пръст.
— Агла казва, че лъжете — поясни преводачът. — Казва, че сте подли крадци, дошли да грабят страната ни.
Тази реплика поне изясни въпроса с половата принадлежност на странното създание.
— Защо смята така? — попита Улфило, обиден и уязвен, че го смятат за лъжец.
— Казва, че сте дошли тук да търсите съкровище — древните богатства на боговете ни.
— А Марандос? — попита Спринголд.
В този момент един от зрителите кихна. Крал Набо хвърли разсеян поглед в посоката, откъде дойде звукът, а Агла посочи смутителя на реда. Охраната моментално се хвърли към тълпата и измъкна отпред разтреперания нещастник. Беше мъж, облечен само с препаска, без накити. Ако се съди по залепналите към кожата и дрехите му стърготини, беше занаятчия.
Кралят махна небрежно към човека с изрисувано като череп лице. Той важно се приближи към жертвата, която воините бяха поставили на колене, с извити зад гърба ръце. Нямаше нужда от насилие, защото мъжът изобщо не се съпротивляваше — очевидно бе примирен със съдбата си. Палачът хвана меча с две ръце и се впусна в буен танц около осъдения под звуците на барабаните. Той правеше сложни извивки с меча, като от време на време се приближаваше съвсем близо до жертвата си и прокарваше острието по врата й. Всеки път, когато усетеше студеното желязо, мъжът потръпваше като в агония и се втрещяваше от ужас. Лицето му посивя, от отворената му уста потече слюнка. Изглеждаше полумъртъв.
— Защо направо не убият нещастника? — изръмжа Конан.
— Този крал май има доста палав нрав — отговори книжовникът.
Палачът скочи във въздуха с безумен вой, завъртя се два пъти и се приземи на една ръка разстояние от осъдения. Широкото острие описа бляскав кръг и главата на жертвата, все още с изписан по лицето ужас, се търколи към платформата. Пазачите пуснаха гърчещото се тяло и то продължи да потрепва на земята. Рукна река от кръв.
Агла заврещя, скочи напред и грабна главата, после я вдигна високо и повтори танца на палача, без да обръща внимание на кръвта, която пръскаше по мръсните й дрипи. Танцувайки, тя се приближи до платформата и набучи главата на един свободен кол, сред смеха и аплодисментите на тълпата.
— Не мога да разбера какво значи това — сподели Спринголд, — освен че не е желателно да се киха в присъствието на краля.
— Моля се етикетът в кралския двор да не е много сложен — уплашено рече Малия.
Крал Набо каза нещо на преводача.