— Моят повелител желае да знае кой ви доведе дотук.
— Следвахме описанието на древен пътешественик — обясни Спринголд и вдигна една от книгите си. Преводачът я взе и я поднесе на краля, като му показа как се обръщат страниците. Негово величество разгледа една-две страници, после заговори.
— Моят повелител не вярва, че знаци върху страници могат да преведат някого през огромни, непознати страни. Иска да знае кой ви е довел тук — настояваше преводачът.
— Но вие не разбирате — настояваше Спринголд. — Човек, който познава изкуството на писмото, може да научи чрез писмото дори тайните на далечни земи.
— Аз те разбирам — отвърна преводачът. — Виждал съм много книги и мога да чета на стигийски. Ще се опитам да обясня на крал Набо.
Няколко минути кралят и съветникът му разговаряха, после негово величество се намръщи и поклати глава. Агла слушаше внимателно и възклицаваше със скърцащ, скимтящ глас.
— Моят повелител казва, че трябва да сте имали водач, който да ви преведе през опасностите на планината и пустинята, а Агла смята, че писмото ви е магия, безсилна по нашите земи.
— Не сме дошли тука да правим магии — нетърпеливо се намеси Улфило, — а да търсим брат ми. Няма ли да ни кажете дали знаете нещо за него?
— Не е разумно да бъдете настоятелни пред крал Набо — отвърна преводачът и кимна едва забележимо към току-що отрязаната глава.
— Кажете тогава на краля, че намеренията ни са напълно миролюбиви — рече Спринголд, — че молим за неговата закрила и гостоприемство, докато сме в страната му, за да можем да намерим изгубения си роднина.
Преводачът предаде тези думи на краля. Набо кимна, а устните му се извиха в усмивка. Агла избухна в дрезгав смях, който беше по-отвратителен дори от яростното й грачене.
— Този смях не ми харесва — притеснено каза Малия.
— Какво е това същество? — зачуди се Улфреде. — Съветник? Вещица? Шут?
Конан изсумтя.
— Може да е и майка му.
— Много е вероятно от такава майка да се пръкне такъв син — присъедини се към него Малия, — защото и двамата са големи чудовища.
Млъкнаха, защото преводачът отново се обърна към тях.
— Моят господар ви приветства с добре дошли. Ще останете тук, в кралския дворец, а тази вечер ще дадем във ваша чест огромен пир.
— Най-добре да приемем без колебание — посъветва Спринголд другарите си.
— Така е — съгласи се Конан на аквилонски. — Животът ни в момента виси на косъм и за да се измъкнем оттук, със или без съкровище, трябва да узнаем повече за страната и за хората.
— Разбрано — обобщи Улфило, после се обърна към преводача. — Предай на своя господар нашата най-сърдечна благодарност и му кажи, че сме му признателни за неговата щедрост след дългото, изпълнено с трудности пътуване.
Кралят очевидно остана доволен от отговора. Той каза нещо на преводача и на прислугата зад гърба си, после се обърна и влезе обратно в кулата.
— Елате с мене — покани ги преводачът. — Ще отседнете в дома на краля.
— Бих предпочел всеки друг дом — измърмори Улфило, — но няма как да откажем. Хайде! Конан, Улфреде, запомнете добре всички входове.
Ванирецът се засмя:
— Винаги го правя. Изпълнявам заръката от „Поемата за добрия съвет“: „Не влизайте в никой дом, без да огледате вратите и прозорците, защото може да се наложи да си тръгнете бързо и не по пътя, по който сте дошли“.
— Звучи точно като поема, сътворена от ванирец — засмя се Малия, въпреки че изобщо не й беше до смях.
— Ние сме практичен народ. В тази поема има все такива полезни рецепти.
Последваха преводача в огромната каменна сграда. Тя се оказа по-голяма, отколкото им се стори отвън. Беше извънредно странна, тъй като стените, таваните и подовете сключваха най-различни ъгли, цялата беше като лабиринт, но на различни нива. Беше осеяна с каменни стълби и мостчета, които като че не водеха наникъде. Към древната постройка местните жители бяха прибавили паравани и тавани от дърво, бамбук и слама.
— Кой безумец е строил това място? — попита Конан.
— Ами аз… аз не знам — заекна Спринголд. — Каменната зидария напомня на ранностигийска изработка, но такъв вид строеж не съм виждал никога. Може би само в някои много древни рисунки, които се пренебрегват, защото отдавна се смятат за дело на някой луд художник.
Кралят и свитата му изчезнаха в тъмната част на лабиринта, а преводачът преведе Конан и другарите му през една площадка, после нагоре по поредица от стълби към стаи, осветени от тесни прозорци. Стените и тавана имаха все същия странен наклон, но беше чисто, а подът беше застлан с току-що откъсната тръстика.