— Поне засега ни посрещат гостоприемно — обнадежди се Спринголд.
— Това може да се промени всеки момент — отрезви го Улфило. — Благосклонността на един крал е нещо непостоянно, а на варварските крале е най-малка.
— Жените им са доста привлекателни — отбеляза един от моряците. — Докъде според вас се простира гостоприемството на този крал?
— Ти стой по-настрана от жените — предупреди го строго Улфило. — Разрешавам само, ако самият крал ти предложи някоя.
— Не е толкова лесно да стоя далеч от тях — оплака се моряка. — Пътуваме отдавна и то без женска компания.
— Така е — замърмориха и останалите.
— Този крал отсече главата на един човек само защото той кихна в негово присъствие — усмихна се саркастично Конан. — Според вас какво би отсякъл, ако разбере, че си имате работа с жени от техния народ?
Моряците изведнъж станаха сериозни и млъкнаха.
Когато залязващото слънце обля водите на езерото със зловеща червенина, в стаята им влезе Кафи.
— Кралят приготви пир във ваша чест — обяви той. — Бъдете така добри да ме последвате.
Улфило се обърна към Спринголд:
— Вземи торбата с подаръците — нареди той. — Останали са няколко, които са подходящи и за крале. — После заповяда на останалите: — Искам всички да се държат колкото могат по-прилично. Не сме изминали толкова път, нито сме преодоляли толкова трудности, за да си оставим костите на това място, или да си тръгнем с празни ръце.
— По тази точка сме напълно единодушни — горещо го подкрепи Улфреде.
— Надявам се, че за вечеря няма да има риба — рече Малия.
— Ще ядете каквото ви сложат — посъветва ги Конан. — Има много по-страшни неща от това да хапне човек отблъскваща риба.
След като се спуснаха по стълбите през лабиринтите на кулата, те бяха настанени в една огромна стая на възглавници от зеброва кожа, където прислужници им вееха с ветрила, други свиреха на флейти и барабани, а пред тях кръшно извиваха тела танцьори. Мъже с демонични маски подскачаха на кокили и се замеряха един друг с надути мехури от животни, а полуголи жени, намазани с различни масла, се въртяха енергично, следвайки сложните ритми. Деца пляскаха с ръце и пееха мелодични, странни, многогласни песни.
Танците и песните достигнаха кулминацията на своя екстаз, когато от кулата излезе кралят със свитата си. Непосредствено зад върховния владетел крачеше противната Агла.
— Коя е тази грозна стара маймуна? — попита Улфреде Кафи.
— Внимавай какво приказваш — предупреди го преводачът. — Тя умее да чете сърцата на хората, дори и без да разбира езика им. Член е на кралското семейство и се пада май пра-прабаба на краля. Говори се, че е на повече от двеста години и е удължила живота си с някакви невероятни магии. Тя разкрива заговорите срещу краля, който събуди подозренията й, го постига ужасна смърт.
— Тогава всички тук трябва да се боят за живота си, защото никой не би могъл да мисли хубави неща за това създание — рече Конан.
Кралят седна, а Агла клекна до него, после дадоха знак да поднесат на чужденците кратуни с пенлива бира. Улфреде отпи една хубава глътка и примлясна с одобрение.
— Не е като северната, но се пие — оповести той. — Тези хора може би не са чак такива диваци, за каквито ги мислим.
Поднесоха им плодове, месо и питки, след което всички започнаха лакомо да се хранят. За всеобщо облекчение нямаше риба. Между две ястия, Улфило тържествено поднесе на крал Набо подаръците си: красива огърлица от сребърни плочки с рисунки от цветен емайл и кинжал с дръжка от гравиран кристал. Кралят изглеждаше доволен, но Агла разгледа внимателно предметите с блестящите си черни очички и ги дари със злобна, беззъба усмивка.
— Видът на това същество направо ми разваля апетита — оплака се Улфреде.
— Но въпреки това добре си хапваш — отбеляза Малия.
Ванирецът си отчупи един крак от печената газела, която ухаеше приятно.
— Да не искаш да обидя домакина? Пък и кой знае кога пак ще ядем. Човек трябва да се натъпче добре, щом има тази възможност.
И той онагледи думите си, като заръфа вкусното месо.
Пирът продължи през цялата дълга, влажна вечер, докато всички бяха добре нахранени и полупияни. Конан яде доста, но, вслушвайки се в гласа на разума, предпочете да не прекалява с бирата и палмовото вино. Компанията беше прекалено подозрителна. Забеляза, че Улфило и Спринголд проявиха същата предпазливост. Улфреде нямаше подобни задръжки, но многобройните пресушени кратуни сякаш не му се отразяваха.