— Но е божество, нали? — настоя Улфреде.
Ученият сви рамене:
— Кой знае какво е бог и какво не е? Това същество упражнява силна власт върху тукашните хора. Мисля, че е променило същината на всички езерни обитатели. Божество или не, силата му е божествена.
— Не ме интересува какво е това отвратително нещо — ядоса се Конан — и не ми харесват хората, които го тачат. Според мене трябва да се измъкнем оттук колкото се може по-бързо.
— За това няма спор. Тук не намерихме следа нито от брат ми, нито от съкровището. Но къде можем да отидем?
Конан се изправи до един от прозорците и посочи отвъд езерото:
— Погледнете!
Всички се надигнаха от пода и се скупчиха до кимериеца. По хълмовете от другата страна на езерото, където по-рано бяха видели втория град, сега блещукаха огньове.
На следващия ден поискаха разрешение да отидат на лов.
— За какво ви е да ловувате? — попита кралят чрез преводача си. — Нима нямам месо в изобилие?
— Вярно е, крал Набо — потвърди Улфило, — гостоприемството ти е безкрайно щедро. Но в нашата страна ловът е основното развлечение на благородниците и ние го харесваме повече от всичко.
— А, харесва ви да убивате! — усмихна се разбиращо кралят. Това той можеше да проумее. — Тогава, разбира се, можете да отидете на лов. Ще ви дам ескорт от воини с бели пера.
— Не ни трябват пазачи — възрази Конан.
— Настоявам — усмихна се пак Набо.
— За нас ще бъде чест — побърза да вметне Спринголд. — Ще бъдете ли така добър, господарю, да ни предоставите вашия слуга Кафи? С негова помощ ще можем да говорим с ескорта си и, ако се наложи, с останалите ви поданици.
Крал Набо махна с ръка в знак на съгласие:
— Приятен лов, приятели — сърдечно се засмя той.
— Не ми харесва как си играе с нас този дивак — оплака се Малия, докато се отдалечаваха от града с преметнати през рамо копия. Четиримата моряци следваха водачите си, а зад тях маршируваха в две редици двайсетина бойци с бели пера на главите.
— Обаче каква игра би могъл да играе? — зачуди се Улфреде. — Нищо не иска от нас, почти не ни е разпитвал, освен дето искаше да знае кой ни е довел дотук.
Конан се обърна към Кафи:
— Защо кралят смята, че ни е нужна охрана?
Кимериецът посочи с палец през рамо към воините с безизразни лица, които ги следваха по петите.
— Господарят ми се бои, че може да ви нападнат — отвърна робът.
— Да ни нападнат? — повтори Улфило. — Кой да ни нападне? Тука има ли разбойници?
— Разбойници, да, а също така, ъ-ъ-ъ, бунтовници.
Кафи почти прошепна последната дума, като хвърляше неспокойни погледи назад към войниците, макар те да не разбираха кушитски.
— Най-накрая се добрахме до нещо — рече Конан. — Кафи, разкажи ни за бунтовниците. Забрави кучетата отзад. Ако някой подразбере какво си говорим, ще го убия.
— Добре. Ако ме попитат, ще кажа, че съм ви разказвал за местността и за дивеча.
— Браво на тебе — похвали го Улфило. — А сега говори.
— Крал Набо имаше брат. Той беше по-голям от него и след смъртта на баща им, се изкачи на престола. Този крал, чието име беше Чайяк, изостави ритуалите на езерния бог и с това много разгневи Агла.
— Защо направо не уби отвратителното нещо? — попита Спринголд.
— Дори кралете се боят от Агла, защото магиите й са силни, а проклятията й действат надалеч. Тя започна да говори пред народа, като предричаше страшни бедствия заради това, че кралят е отхвърлил божеството. Хората започнаха да негодуват, особено сред бойците с белите пера.
— А кой командваше тези бойци? — попита Улфило, който беше най-наясно от всички по политическите и военните въпроси.
— По много древна традиция техен командир е по-малкият брат на краля.
— Следователно, командвал ги е Набо — рече Улфреде.
— Точно така.
— Моля, продължавай — подкани го Малия.
— Агла хвалеше Набо като богобоязлив принц с чувство за дълг, като човек, който е подходящ за крал и който би възобновил древните обичаи. Той организира въстание и прогони законния крал от града с помощта на своите войници. На негова страна минаха и войниците със сини пера, макар и не много охотно.
— А бившият крал не е ли имал поддръжници? — попита Улфило.
— По-голямата част от собствения му клан му остана вярна, а също така и воините със зелени пера, които съставляваха личната му гвардия. Имаше големи сражения по цялото протежение на долината. Решаващата битка се проведе близо до Забранения проход, онзи, през който вие сте влезли в долината.