— Кралят беше ли убит? — попита Конан.
— Да. Редом с него се биеше и малкият му син, който също се смята за убит, но така и не намериха тялото му.
— Видяхме само войници с бели и сини пера. Какво е станало със зелените? — попита Спринголд.
— Избягаха. И онези, които останаха живи… — Кафи пак погледна неспокойно към воините след себе си.
— Останалите сега сигурно живеят в града от другата страна на езерото? — довърши вместо него кимериецът.
— Да, той е много по-малък от града до езерото, но стените му са високи и здрави. Всъщност повече прилича на крепост, също като крайбрежните крепости на стигийците. Бунтовниците живеят там и нападат кралските стада и житници, за да си набавят храна.
— А моят съпруг Марадос? — попита Малия. — Кажи ми сега истината: уби ли го крал Набо?
— Кълна се — отвърна Кафи, — че нито съм виждал, нито съм чувал за такъв човек. Ако беше идвал тук, кралят несъмнено щеше да ме извика да превеждам.
Ловуваха цяла сутрин и убиха няколко дребни, охранени газели. По обед Улфило обяви почивка, одраха дивеча и го опекоха на огън. Докато се хранеха и си подаваха един на друг меховете с вино, водачите на експедицията обсъдиха плановете си.
— Трябва да бягаме — заяви Конан. — Крепостта на хълмовете е единственото възможно убежище.
Кимериецът би предпочел изобщо да се махне от долината, но беше дал дума, че ще помогне да намерят Марандос, и щеше да й остане верен, докато работодателите му не се откажеха от издирването.
— Да — съгласи се Улфило, — ако Марандос е минал жив през прохода, трябва да е някъде там.
— Освен това трябва да има някаква причина крепостта да е тъкмо там — вметна Улфреде.
— Какво искаш да кажеш? — попита Малия.
— Помислете само: ясно е защо има град до езерото. Питонците, или който и да било друг, са го построили там, защото това е единственото подходящо място за град в долината — в центъра на плодородната земя, близо до езерото, в което се вливат всички потоци. Съвсем естествено място за средище на кралската власт и за пазар на селата. Но защо трябва да има крепост в хълмовете наблизо? По-логично е да я разположат на границата или до прохода, откъдето може да се очаква враг.
— Защо ли наистина? — попита озадачена Малия.
— Съкровищница! — възкликна ученият със светнали очи.
— Да — потвърди ванирецът. — Кралете обичат да държат богатствата си наблизо, но от друга страна, искат съкровищата им да са в безопасност, а не там, където могат да ги докопат алчни благородници или разбойници.
— Да, това е разумно — потвърди Конан. — В Немедия, Коринтия, Замора, Туран и много други места също съм виждал да пазят кралската хазна на сигурно място близо до столицата. Тези замъци често служат за убежище на краля по време на бунт.
— Този път явно е станало обратното — рече Улфило. — Ако Марандос е срещнал бунтовниците, след като е минал прохода, твърде вероятно е сега да се намира там.
— Тогава може би е намерил съкровището! — развълнува се Улфреде.
Спринголд се обърна към Кафи на кушитски:
— Преди бунтовниците да превземат двореца, някой живееше ли в крепостта на хълмовете?
Преводачът поклати глава:
— Не. Беше изоставена.
— Точно както предполагах — обади се Спринголд. — През вековете много народи са минали през долината и част от тях са се заселвали в развалините до езерото. Но крепостта не е била нужна никому. Сигурно е стояла празна от смъртта на последния питонец преди много хилядолетия.
— Тогава съкровището може би стои непокътнато! — тържествено възкликна Улфреде.
— Ако е така, най-вероятно е скрито в запечатани тайници. Може да се наложи дълго да ги търсим — предположи ученият.
— Какво от това, като се има предвид какво преживяхме досега? — извика капитанът.
— Оптимист, както винаги — кисело го сряза Малия. — Напомням ти, че ни охранява отряд войници. Виж ги само!
Тя кимна към охраната, която почиваше малко встрани. Половината мъже ядяха, със забити в земята до тях копия, а другата половина стояха нащрек с оръжие в ръка.
— А сега ни виж нас — продължи аквилонката.