Кимериецът се наруга за загубеното време, обърна се и заплува към далечния бряг. Отначало внимаваше да не привлече вниманието на езерното същество. Но то очевидно си имаше приятно забавление. Когато усети, че се е отдалечил достатъчно, Конан премина към равномерен кроул, който бързо го приближаваше към отсрещния край.
Плуването му се стори много дълго. Неведнъж той усети до краката си допира на люспести или слузести кожи. Всеки път вадеше ножа и се приготвяше за отбрана, но нищо не го нападна. Най-сетне чу как вълничките тихо се бият в каменистия бряг. Прекалено уморен, за да се изправи, Конан изпълзя на брега на четири крака и задъхан изтръска водата от черната си коса. Вцепени се, когато видя чифт мургави крака само на няколко сантиметра от лицето си. До тях стоеше забита дръжката на бойна секира, върху която се подпираше собственикът на краката. Конан вдигна очи и видя познато лице, което му се хилеше.
— Добре дошъл на размирната страна на езерото, приятелю — поздрави го Гома.
Петнадесета глава
Бунтовниците
Конан скочи на крака:
— Мислех си, че може да те намеря тук.
— Така и стана.
Гома не беше сам. До него стояха десетина или повече воини, а излъсканите върхове на копията им проблясваха на лунната светлина.
— Видяхме суматохата от стената на крепостта и слязохме да проверим по-отблизо какво става. Богът на езерото тази вечер май празнува.
— Разочарова се, защото аз отказах да му послужа за вечеря — поясни Конан.
Гома избухна в смях:
— Щеше да бъдеш корав залък дори за езерното божество! Хайде, да се връщаме в крепостта. Искам да ми разкажеш някои неща.
— Аз също бих се радвал, ако ми отговориш на някои въпроси — избухна Конан. — Защо ни изостави точно когато най-много имахме нужда от помощта ти?
— Мери си приказките! — предупреди го Гома. — Тук аз заповядвам и само аз мога да искам обяснения. Виждаш, че тези бойци ми се подчиняват.
Конан наистина бе забелязал, че останалите се отнасят почтително към бившия им водач.
— Вярно. И съм почти сигурен, че знам кой си. Какво от това? Пътешествахме заедно, а ти изчезна без никакво предупреждение.
Гома се засмя:
— Не се плашиш лесно. Но пък от друга страна, ако някой се противопостави на езерното божество и успее да му избяга, значи не е като останалите хора. Добре, ще ти обясня, но после ще престанеш да ми дотягаш.
Гома и преди се държеше високомерно, но сега беше станал надменен.
— Когато предложих услугите си на тебе и на останалите бели хора, аз се съгласих да ви заведа до Рогата на Шушту. Това и сторих. Нямах други задължения към вас. Оттам нататък положението беше почти толкова неясно за мене, колкото и за вас. Преди да предприема нещо, трябваше да разбера как стоят нещата тук, а бях сигурен, че ако ви хванат заедно с мене, ще ви убият.
Стръмната пътека ги отведе до висока стена, издигната от големи, грубо изсечени камъни. Градежът беше внушителен, но по него нямаше никаква украса. Конан предположи, че крепостта е строена от бегълците на унищожения Питон, преди да се изродят под влияние на езерното излъчване. На входа беше поставена нова дървена порта. Стражите поздравиха Гома на влизане и затвориха вратата зад гърба им. Тя скърцаше на грубо изработените си панти и се заключваше с дървена греда, която се промушваше през железни халки.
Стената ограждаше едно доста голямо селище от пръстени колиби, покрити със сламени покриви. Мъже и жени се бяха изкачили на пътеката под бойниците, за да наблюдават суматохата при езерото, но сега се слязоха, за да разгледат новодошлия. Гома им каза няколко думи и те се отдалечиха.
— Казах им да се разотидат по домовете — осведоми Гома кимериеца. — На сутринта ще могат да те разглеждат колкото си искат, пък тогава ще има повече светлина, за да те видят по-добре.
В центъра на крепостта имаше нисък, квадратен бункер, но Гома не тръгна към него, а заведе Конан в просторна колиба, поне четири пъти по-голяма от останалите. Там влязоха, Гома се настани на ложето от животински кожи и махна с ръка на Конан да седне.