— Преживя трудна вечер, чужденецо — отбеляза чернокожият. — Ял ли си нещо, пил ли си?
— Кром ми е свидетел, че от обяд не съм сложил в устата си нито залък. Оттогава се бия, боря се или плувам. Умирам от глад.
Гома плесна с ръце и слугите сложиха пред тях подноси с храна и кратуни с пенлива бира. После махна с ръце да ги оставят сами и изчака, докато гостът му възстанови силите си с помощта на месото, хляба и плодовете, които поля с няколко кратуни от опияняващата напитка. Като се нахрани, Конан се облегна на една от възглавниците.
— Когато ни представиха на крал Набо — започна да разказва кимериецът, — той много искаше да разбере кой ни е довел дотук и беше извънредно недоволен от отговорите ни. След това измъкнахме някои сведения от преводача.
— Преводач ли? — попита Гома. — Това да не е робът Кафи? По времето на баща ми беше пастир, но после го взеха в двора, защото можеше да говори с чуждестранните търговци.
— Същият. Разказа ни за гражданската война, но се боеше да не издаде прекалено много, макар че охраната не го разбираше. Обясни, че в долината все още има бунтовници. Каза също, че след битката, в който бил убит стария крал, не са могли да намерят тялото на младия му син.
Гома се усмихна:
— Нищо не убягва на вниманието ти, приятелю. Вярно е, аз съм този син и успях да го докажа на бунтовниците. Скитах дълги години, опознах други народи и други начини да се воюва, при това дадох на хората тук достатъчно време да се отвратят от моя чичо Набо.
— Според мене хич не го обичат — съгласи се Конан. — Но се боят от него и от грозната стара Агла.
— Агла! — възкликна с презрение Гома. — Древно, зло създание, което от поколения наред носи злощастие на рода ми. Жива е от векове и прави хората роби на езерното божество. Кара ги да мислят, че то споделя с нея силата си.
— И ти ли мислиш така?
— Така мислех, докато бях малък, но като скитащ воин срещнах много жреци и разбрах колко лесно заблуждават хората, че притежават голяма мощ. Някои от тях владееха една-две слаби магии, някои можеха да викат духовете на джунглата, но повечето бяха обикновени шарлатани. Сега вече дори не вярвам, че чудовището в езерото е божество. Видях морето и големите му обитатели. Съществото в езерото може би дори не притежава разум. Ако е божество, защо е затворено в езеро? Защо трябва да задоволява своята жажда за кръв с хора?
— Помъдрял си по време на своите пътешествия — отбеляза кимериецът.
— Когато човек е принуден да се оправя без чужда помощ, трябва да разчита на ума си. Озовах се сам, без племето си и без неговите традиции, и не вярвам на ничии приказки, додето сам не се убедях в истинността на нещо. Сега, когато съм тук, виждам, че моят народ вярва безпрекословно в много глупости. Не зная дали езерното чудовище може да бъде убито, но според мене не трябва повече да го храним с хора.
— Кафи каза, че баща ти е отхвърлил древните ритуали — прекъсна го Конан.
— И така си спечели омразата на Агла. — В гласа на Гома звучеше презрение.
— Убий я и това ще реши половината ти проблеми.
— Така и смятам да направя. Ще убия и чичо си и ще си възвърна кралството.
— Ако смяташ да воюваш, можеш да включиш и мене.
— Това не е твоя война — възрази Гома.
— Аз съм воин. Пък и Набо все още държи в плен другарите ми, освен ако не ги е убил тази нощ. Обещах да им служа, докато намерим Марандос, и тъй като още не съм го открил, съм длъжен да се бия за свободата им.
— Имаш силно развито чувство за дълг — похвали го Гома. — Това е много ценно качество, което се среща твърде рядко.
— Понякога то се превръща в бреме. Много бих искал да си взема меча и копието и да се махна оттук. Но съм поел задължение и смятам да го изпълня.
— Прекрасно. Когато се изправим срещу Набо, ще стоиш до мене.
— Радвам се. И понеже стана дума за загадъчния Марандос, имаш ли някаква представа къде може да е той?
— Ще ти покажа утре сутрин. Сега се опитай малко да поспиш.
— Добре ще ми дойде. След такъв тежък ден, увенчан с добра храна и бира, дори един кимерийски воин има нужда от почивка. Добре е, че те срещнах пак, приятелю. Иначе сигурно щеше да ми бъде трудно да обясня всичко на воините ти.
Гома плесна с ръце и нареди нещо на влезлия млад боец.
— Този младеж ще ти покаже една свободна колиба. Желая ти здрав сън, приятелю. През следващите няколко дни ще имаме много работа.