Конан последва с признателност водача си, който от своя страна зяпаше удивен екзотичния посетител. Колибата, в която въведоха кимериеца, по нищо не се различаваше от останалите — състоеше се от малка стая с отвори по стените за проветряване. Не след дълго той потъна в дълбок сън, без обаче да пусна дръжката на меча.
Утрото на други ден беше ясно, като се изключи леката мъгла над езерото. Конан излезе от колибата и се протегна. Заедно с него се будеше и селището. Около Конан се събра тълпа, която неуморно бъбреше и жестикулираше, децата докосваха странната му на цвят кожа, жените галеха дългата му права коса. За разлика от жителите на града, в любопитството им нямаше нито враждебност, нито жестокост. Тъй като знаеше, че принадлежат към едно и също племе, Конан отдаде разликата на зловредното влияние на езерото.
Кимериецът се приближи до голямата колиба. Пазачът на входа извика нещо и отвътре се показа Гома. Той дълго говори на събралото се множество, после плясна с ръце и хората се разотидоха.
— Обясних им, че си мой приятел, който идва отвъд планините, и че заедно сме се сражавали с враговете. Казах им, че идваш от далечния север, от студена и облачна страна, където хората имат бяла кожа и сини очи поради липсата на слънце. Наредих да проявяват към тебе същото уважение, което се полага на моите високопоставени военноначалници.
— Благодаря ти — отвърна Конан.
— А сега ела с мене. Трябва да направя преглед на воините си и през това време ще поговорим.
Докато бунтовническият крал проверяваше охраната и военния лагер, Конан обясни какво е видял в града. Когато кимериецът спомена за Сетмий и малката му армия, Гома изсъска:
— Стигиецът! Мислиш ли, че наистина притежава магическа сила?
— Маговете на Стигия се смятат за най-изкусни в света и имам основания да вярвам, че това е така. Този жрец обаче е по-необичаен, той произхожда от владетелския род на древен Питон. Не знам дали това го прави повече или по-малко опасен. Според това, което съм видял досега, той по-скоро е политик и интригант, а не могъщ вълшебник.
— А хората му? Представляват ли значителна сила?
— Приличат ми на опитни бойци. Затова не бива да ги подценяваме. Те се сражават под строй, с щит, копие и меч.
— Че какъв бой е това! — презрително се изплю Гома. — Моите воини ще се хвърлят срещу тях с яростни крясъци и ще потопят копията си в кръвта им.
— Възможно е дисциплината им да бъде победена с ярост — съгласи се кимериецът, — но по този начин ще изгубиш много хора.
— Воините се раждат, за да паднат в боя. Така е било и така трябва да бъде.
— След като се върнахме в града, не видях бумбана — продължи Конан. — Най-вероятно ще се сражават като онези в прохода — свирепо и глупаво.
— Чичо ми сигурно няма да ги допусне до града. Прекалено са нисши, дори за него.
— Отвлякоха нашите мъртъвци — мрачно си спомни Конан. — Предполагам, че им дават убитите за вечеря.
— Ще ги избием до крак — уверено заяви бунтовническият повелител.
Направиха преглед на воините, които носеха жълти, червени и зелени пера. Мъжете бяха пълни с решителност и желание за бой. След като години бяха живяли в изгнание, те жадуваха да пролеят кръвта на враговете си. Конан бе живял с тях само три дни, но те явно му се доверяваха напълно. Кимериецът сподели това свое наблюдение на глас.
— През всичките тези години — обясни Гома — ги е крепяла надеждата, че ще се върна. Ако не бях станал истински воин, сигурно щяха да изпитват към мен недоверие. Когато дойдох, водачите на отрядите ме гледаха с известно подозрение. Но аз убих един от тях, защото ме предизвика и останалите се съгласиха, че съм техен законен водач.
— Това е най-простия начин за решаване на проблемите — съгласи се Конан. — Колко са твоите хора в сравнение с тези на Набо?
— Той има повече хора, може би с около една четвърт. Но бойците със сини пера не го подкрепят много ентусиазирано. Мисля, че ако надделеем в началото на боя, ще преминат на моя страна.
— А гражданите?
Гома сви рамене:
— Те са без значение. Ще се подчиняват независимо кой ги управлява. Само воините имат значение.
Кимериецът нямаше какво да каже срещу тази примитивна уредба, която беше разпространена навсякъде. Хора, които не се бият за имуществото си, не заслужават да притежават каквото и да било. Трябва да са благодарни, че им се разрешава да живеят и да се хранят. Дете на войнствен и силен народ, Конан не проявяваше кой знае какво съчувствие към онези, които предпочитаха да не воюват за живота си.