— Снощи обеща, че ще ми кажеш къде е Марандос — напомни той.
— Така е. Ела с мене.
Кимериецът тръгна след бунтовническия крал към каменния бункер. Също като крепостните стени, постройката беше проста и без украса. Имаше само един вход — тесен, нисък отвор, когото отдавна бяха лишили от дървената му врата. Входът всъщност представляваше дълъг тунел в стената, през който се стигаше до малка стая, широка не повече от шест стъпки. Светлината идваше от шест малки прозорчета, изрязани на около три метра височина. Каменна стълба водеше към едно или повече помещение на горния етаж. В средата на стаята върху голям каменен къс седеше някакъв мъж. Беше облечен в дрипи, а тялото му беше слабо като скелет, но очите му светеха ярко и напрегнато. Когато Конан и Гома влязоха, той вдигна очи и загледа ту единия, ту другия.
— Ти си родом от Севера! — заключи той, след като огледа кимериеца.
— Не си сляп — отбеляза Конан. — Това е обнадеждаващ признак.
— С моя брат ли си дошъл? Доведохте ли хора да отнесат съкровището?
Изпитото му лице излъчваше нетърпение и алчност. Личеше си, че някога е бил хубав мъж и все още се долавяше някогашната силна прилика с Улфило.
— Да, брат ти дойде с мене. Що се отнася до съкровището, то ще трябва да почака.
Този отговор накара мъжът да изпадне в униние.
— От колко време е затворен тук? — попита Конан.
— Затворен ли? Никой не го държи тука насила. Той сам видя, че няма нито врата, нито пазач. Пристигнал преди няколко месеца, крещейки като луд. Влязъл направо в тази каменна дупка и прегърнал камъка, като че е родната му майка. Моят народ почита лудите. Той изглеждал доста безобиден, така че те просто му взели оръжието и го оставили да прави каквото намери за добре. Жените му оставят храна и вода на входа, но той яде съвсем малко. Хората, които го минават, го чуват да крещи нещо, но никой не разбира езика му. Не съм имал време да направя нещо за него. Предполагам, че е мъжа на белокожата жена, но тя си е по-добре без него.
— Какво се е случило? — попита Конан привидението, което някога е било капитан от наемническата армия. — Къде са хората, които доведе тук с втората си експедиция?
Марандос се замисли.
— Хората? А да, с мене имаше хора. Хора и получовеци, от ония, дето местните им викат бумбана. Трябваше да ми помогнат да пренеса съкровището, обаче не го направиха — Той се усмихна подло. — Тях ги няма и съкровището сега е мое.
Бившият капитан потупа с ръка камъка, върху който седеше.
— Какво стана с тях? — търпеливо повтори въпроса си Конан.
— А, те ли? Някои загинаха в джунглата, други в планината. Мнозина загинаха от ръцете на дивите бумбана. После стигнахме пустинята — В очите му се появи ужас. — Много оставиха костите си там. Бумбана не разбират защо трябва да се измъчват от глад и жажда, когато човешкото месо и кръв могат да им послужат. — Той мълча известно време. — Мене обаче изобщо не ме закачиха.
— А проклятието при Рогата на Шушту? — попита Конан, като прикри отвращението си.
— Изви се страшна буря. Светкавиците поразяваха наред хора и бумбана. Беше ми останал само един човек, когато падна голямата скала. — Той вдигна към Конан изпълнените си с мъка очи. — А нали магиите трябваше да я спрат? Възможно ли е жрецът да ме е излъгал?
— Възможно ли е разумен човек да му повярва? — отряза го кимериецът.
Лудият не му обърна внимание.
— Сега обаче притежавам съкровището.
Той продължи да гали камъка.
— Под камъка ли е?
— Би трябвало, обаче е прекалено тежък, за да го повдигна сам.
— Искаш да кажеш, че не си успял да го видиш? — Конан беше поразен.
— Няма къде другаде да бъде! — почти изпищя Марандос.
— Откакто съм напуснал Асгалун ме заобикалят само безумци — измърмори Конан и се извърна. — Трябваше да се сетя, че на края на пътя ще срещна още един.
— Сам виждаш, че не е с ума си. Губим си времето, Конан. Имаме да вършим много работа. Пристигането ми няма да остане дълго в тайна, а щом разбере, че съм тука, Набо ще ни нападне.
Двамата войни се обърнаха и излязоха от бункера. Зад тях лудия гукаше над своето въображаемо съкровище.
— Защо досега Набо не е разгромил бунтовниците? — попита Конан, когато излязоха на дневна светлина.