— Защото те държат крепостта. Моят народ не обича да воюва с подобни методи, а това дава възможност на малцина да устоят срещу превъзхождащ ги противник. Набо почти със сигурност полага усилия. Но кралската ми чест ще бъде опетнена. Винаги ще се намерят хора, които да подшушнат, че крал Гома не е истински крал, че е победил Набо с хитрост, а не със смелост. Сред воини като моите тези думи постепенно ще постигнат желания ефект и управлението ми ще се състои в непрекъснато потушаване на незначителни бунтове.
— Отнасящ се към тази работа много сериозно — рече Конан. — Аз никога не бягам от битки. Кога смяташ да нападнете?
— Първо, трябва да преценим точно положението. Но и не трябва да се бавим. Ела, свикал съм събрание на военноначалниците си. Трябва да узнаем къде е силата на чичо ми. Само глупаците се бият слепешката.
Приближиха до открития площад пред колибата на Гома. Там завариха двайсетина мъже, които имаха вид на вождове. Целите им тела бяха в белези, косите и брадите на мнозина бяха прошарени и всички гледаха свирепо като лъвове. Освен цветните пера на главите им, на ръцете и краката си носеха разноцветни дълги кожени ленти. Щитовете им бяха снежнобели. Като видяха Гома, те вдигнаха ръце и изкрещяха поздрав към краля си.
— Стой до мене — нареди Гома и седна на един стол, покрит с леопардова кожа. Останалите се подредиха до него, а няколко воина с черни щраусови пера застанаха отзад. Конан предположи, че тези с черните пера са от кралската охрана.
Гома каза няколко думи и подчинените му бързо и ловко направиха върху земята една карта на долината. С един кравешки череп обозначиха града до езерото, а с лъвски череп — крепостта. Черупки от миди заместиха езерото, черни камъчета показваха местонахождението на селата, а извитите ребра на антилопа предупреждаваха къде има военни лагери на Набо. Реката и притоците й очертаха със синкав пясък, а редицата забити в земята копия представляваше околните планини. Конан бе особено впечатлен. Бойното им изкуство бе на много високо ниво. Дори и един немедийски генерал би останал доволен.
Почти цял час Гома се съветваше с военноначалниците си на непознат за кимериеца език. От интонацията и жестовете им разбра, че част от тях призовават към незабавни действия, а останалите — за повече предпазливост. Забеляза, че на по-младите воини не се даваше думата.
Докато течеше съвещанието, Конан внимателно разучи картата. Много пъти беше виждал армии, избити до крак от противника само защото водачите им не познават терена, на който воюват. Градът на езерото беше разположен в южния край на долината, където бяха съсредоточени и основните сили на Набо. Останалите бяха пръснати на север в малки военни лагери. По пътя през долината, Конан и другарите му бяха минали покрай много от тях.
Гома се обърна към кимериеца:
— Знам, че не можа да проследиш разговора, Конан. Имаш ли някакви въпроси?
— Външната линия от военни постове за какво служи?
— Трябва да пазят добитъка от нападения на кралските войски — Гома нарочно наблегна на последните две думи. — А и ние имаме древна традиция да изпращаме младите воини да живеят няколко години съвсем сами, като охраняват добитъка. В селата и в града влизат само в определени дни, когато има танци и се изпълнява специални церемонии.
Конан се усмихна:
— Какво би казал за един план, който ще удовлетвори жаждата на хората ти за кръв, ще им спечели няколко бързи, лесни победи и в същото време ще отслаби Набо?
— Бих го чул — отвърна Гома.
Конан взе едно от копията и започна с него да чертае военния си план върху картата на земята. Докато говореше, Гома превеждаше думите му на останалите.
— Първо, трябва да разделите силите си. Това винаги носи риск, но си заслужава. По-голямата част от воините си ще задържите тук, но една малка част — една трета или може би само една четвърт — ще направи бърз поход на север, покрай подножието на Източните планини. — Копието му очерта дълга пътека към северния край на долината. — Походът трябва да бъде през нощта, за да остане незабелязан. Воините, на които ще поверите тази задача трябва да са млади и много издържливи, защото почти няма да могат да спят. На разсъмване трябва да потеглят на юг, помитайки всичко в долината. Ще се наложи да се сражават в движение, като превземат един по един военните лагери, без да им дават възможност да отвърнат на удара или да предупредят другарите си. Ето защо пред основния отряд трябва да се движат специално подбрани бързоходци, за да избиват евентуалните куриери на врага, които биха дали сигнал за готовност на останалите постове.