— Напълно вярно, сър. От всичко единадесет или дванадесет карабини «Хенри», които са били произведени, у мене е останала последната; другите са изчезнали заедно със собствениците си някъде из Дивия запад.
— Тогава вие сте наистина… наистина този Олд Шетърхенд?
Много се радвам! Ще имате ли добрината да ни придружите? Моите другари ще бъдат поласкани, ако се съгласите да ни погостувате.
— Къде отивате?
— Към форт Мормон.
— За съжаление не мога да приема поканата ви, защото ни се налага да яздим точно в обратната посока; имаме определена среща с приятели.
— Мога ли да попитам в каква посока отивате, сър?
— Най-напред към Елк Маунтънс, както ви казах вече, а оттам се насочваме към Бук Маунтънс.
— Тогава ще ви предупредя да се пазите от индианците юта, които наскоро изровиха бойната секира; затова и ние постоянно патрулираме между фортовете Мормон и Индиън. Една голяма група от бели златотърсачи са нападнали лагер на юта, за да крадат коне. Било е през нощта. Но индианците се събудили и започнали да се защищават, при което мнозина от тях загинали, защото белите били много по-добре въоръжени. Белите избягали с конете им и други предмети, които успели да отвлекат; индианците тръгнали по следите им още на сутринта. Крадците били настигнати и се Завързала битка, отнела живота на много хора. Казват, че били застреляни около шестдесет индианци, но и от белите успели да избягат само шест души. Сега индианците са се пръснали из цялата околност и търсят усилено шестимата. Освен това във форт Юниън се появиха техни пратеници и поискаха да им се плати обезщетение:
за всеки кон да им се даде друг кон, за другите изгубени предмети да им се заплатят общо хиляда долара и за всеки убит индианец да им се дадат по два коня и една пушка.
— Намирам, че искането им е справедливо. Съгласиха ли се да задоволят исканията им?
— Не. На белите и през ум не им минава да признаят правото на индианците за каквито и да било искания. Пратениците се върнаха с празни ръце и ето че индианците изровиха томахока на войната. Племената на юта се вдигнаха масово, а тъй Като ние имаме малко войска на тази територия, за да можем да ги съкрушим с един удар, се видяхме принудени да потърсим съюзници. Няколко офицери отидоха при навахите и им се удаде да ги спечелят на наша страна срещу юта.
— А какво обещахте на навахите за тяхната помощ?
— Всичко, което плячкосат, остава тяхно. Лицето на Олд Шетърхенд се помрачи, когато чу тези думи. Той поклати глава и каза:
— Значи най-напред било нападнато племето юта, индианците били ограбени и много от тях — избити; когато поискали наказание за злодеите и обезщетение, им бил обърнат гръб, а щом поели разрешението на нещата в собствените си ръце, срещу тях насъскват навахите, а на тях пък ще им заплатят с плячката, която ще вземат от пострадавшите! Нима е чудно тогава, че те прибягват до крайни средства? Огорчението им сигурно е наистина голямо, и тежко на белите, които им паднат в ръцете!
— Аз съм длъжен да изпълнявам заповедите и нямам право да съдя за тези неща. Споменах ви за тях само за да ви предупредя, сър. Не е необходимо да споделяте възгледите ми.
— Разбирам. Приемете благодарността ми за предупреждението и когато се върнете във форта и разкажете за срещата си с нас, то не забравяйте да споменете, че Олд Шетърхенд не е враг на индианците и съжалява много, че една богато надарена нация трябва да загине само защото никой не иска да й остави време да се развие естествено, според законите на човешката култура, а всеки иска от нея за един миг да се превърне от ловци и номади в едно общество с модерно развита държава. Със същото «право» може да убиете някой ученик само защото не е притежавал уменията и знанията, за да стане генерал или професор по астрономия.
Гуд бай, сър!
Той обърна коня си и продължи да язди заедно със спътниците си, без да погледне повече войниците, зяпнали след него, докато и те най-после продължиха прекъснатото си пътуване. Само гневът му го беше накарал да каже последните изречения, които добре знаеше, нямаше да имат никакъв резултат. Затова пък толкова по-мълчалив бе станал сега, когато го занимаваше мисълта, че е съвсем безполезно да поучава «брат Джонатан» (янките. Б. пр.), че няма по-голямо право на съществуване от индианеца, който, гонен от едно място на друго, щеше да се крие тук или там…, докато някой ден смъртта щеше да сложи край на това съществуване на подгонено животно без да изпита съчувствие или съжаление към него!…