Вождът беше, разбира се, ядосан, защото вече двама от най-добрите му воини бяха победени от противници, които изглеждаха далеч по-слаби от тях. Погледът му падна върху Хобъл Франк и настроението му веднага се подобри. За това джудже беше съвършено невъзможно да настигне Скачащия елен. Поне тук победата на индианеца бе сигурна.
Той повика при себе си Скачащия елен, заведе го до Олд Шетърхенд и каза:
— Този воин е бърз като вятъра и досега не е побеждавай от никой друг. Не е ли по-добре да посъветваш приятеля си направо да се признае за победен?
— Не.
— Ще умре бързо и тази смърт няма да е позорна.
— А не е ли най-големият позор да се предадеш без борба? Не считаше ли и ти Големия крак за непобедим, не каза ли и той, че ще смачка противника си, жабата, за няколко минути? Мислиш ли, че Скачащия елен ще има повече щастие от другите двама, които започнаха единоборствата така гордо, а ги завършиха така скромно и тихомълком се измъкнаха?
— Уф! — извика Скачащия елен. — То-октей може да се състезава и със сърните!
Олд Шетърхенд го огледа сега по-подробно. Да, той имаше телосложението на добър бегач, а краката му несъмнено бяха способни да изминават големи разстояния, без да се уморяват. Но изглежда, умствените му способности не се бяха развили пропорционално с краката. Той имаше истинско маймунско лице, лишено обаче от умния израз на тези животни.
Хобъл Франк също се бе приближил и огледа Елена.
— Какво мислиш за него? — попита Олд Шетърхенд.
— Прилича ми на един от онези глупаци, които наскачали в пропастта, изпълнена с мъгла като мислили, че е памук — каза дребният ловец. — Що се отнася до краката, той ме превъзхожда трикратно. Но що се отнася до главата, смятам, че моето превъзходство е същото. Нека най-напред се опитаме да разберем какво разстояние ще пробягаме. Може би ще тичам с главата си по-добре и по-бързо, отколкото той с краката си.
Олд Шетърхенд се обърна отново към вожда:
— Решено ли е вече, къде ще се състои надбягването на живот и смърт?
— Да. Ела, Овутс Ават ще ти покаже!
Олд Шетърхенд и Хобъл Франк го последваха през кръга от индианци. Скачащия елен остана на мястото си. Той вече знаеше докъде щяха да бягат. Вождът посочи на юг и каза:
— Виждаш ли дървото, което се издига по средата на разстоянието между нас и гората?
— Да.
— Ще тичат до него. Победител ще бъде този, който обиколи три пъти около дървото и се върне първи тук.
Хобъл Франк измери разстоянието на око, а след това и цялата околност, разположена на юг, и после каза на английски език, който говореше, разбира се, правилно, без никакъв диалект: (горната забележка се явява необходима за обяснение на диалектната и литературната реч на Франк. Той говори литературно само когато се изразява на английски. Б. пр.)
— Надявам се, че и двете страни са длъжни да бъдат честни!
— Да не би да искаш да кажеш, че от нас може да се очаква измама? — попита вождът остро.
— Да.
— Искаш ли да те смачка Големия вълк?
— Опитай се! Куршумът на моя револвер ще бъде по-бърз от ръката ти. Не се ли обърна преди малко Големия крак, въпреки че бе забранено? Честно ли беше?
— То не беше нечестно, а хитро.
— Аха! Значи такива хитрости са позволени?
Вождът се замисли. Ако кажеше да, тогава щеше да оправдае поведението на Големия крак, а може би щеше да даде възможност и на Скачащия елен да се възползва от някоя хитрост. Тези бели умееха да постигат повече, отколкото можеше да се очаква. Може би и това дребно човече бе някой добър бегач. Ето защо не беше излишно да се остави някоя вратичка и за червенокожия. Затова вождът отвърна:
— Хитростта не е измама. Защо да бъде забранена?
— Добре, аз съм съгласен и съм готов да започна надбягването. Откъде тръгваме?
— Ще забием в земята копие. Оттам ще започне и там ще завърши бягането.
Големия вълк се отдалечи за малко и белите останаха сами.
— Навярно имаш някаква идея? — попита Олд Шетърхенд.
— Да. Личи ли ми?
— Разбира се, нали виждам самодоволната ти физиономия.
— Да се спукаш от смях. Вождът искаше да ми навреди с неговата хитрост, а става тъкмо обратното — прави ми огромна услуга.
— Как така?
— Сега ще чуете. Що за дърво е онова, около което ще трябва да обикаляме три пъти?
— Прилича ми на бук.
— А сега погледнете малко наляво! Там расте друго дърво, но се намира почти на два пъти по-голямо разстояние. Какво е то?