Скачащия елен размисли дали беше чул добре. Мислите му го доведоха до единствения извод, че не бе разбрал правилно вожда и че целта на състезанието не е буковото дърво, а онзи бор. Франк беше отминал вече далеч-далеч, нататък. Нямаше повече време за мислене и колебание. Ставаше въпрос за живота му! Червенокожият напусна бука и се понесе към бора. За кратко време той прелетя покрай противника си и продължи да тича към новата цел, без да се обръща повече.
Това предизвика голямо вълнение сред индианците. Те закрещяха и вдигнаха такъв шум, като че ли животът на всички бе заложен на карта. Но пък толкова по-голяма беше радостта на белите, и особено на Дебелия Джими, когато видя, че хитрия номер на приятеля му има такъв блестящ успех.
Щом Скачащия елен изпревари Франк, последният се обърна и затича към бука. Щом се озова при дървото, той го обиколи веднъж, три, четири, пет пъти и бързо започна да бяга обратно. Когато измина четири пети от разстоянието към лагера, той се спря, за да погледне към бора. Там Скачащия елен стоеше неподвижно. Разбира се, от това разстояние не можеха да се различат ясно нито ръцете, нито краката, а още по-малко пък лицето на червенокожия, но се виждаше добре, че беше застанал неподвижно като статуя. Той не знаеше какво да направи, а недостатъчно развития му интелект не му позволяваше да разбере какъв чудесен номер му бяха скроили.
Хобъл Франк бе извънредно доволен и измина останалото разстояние бавно и спокойно. Индианците го посрещнаха с мрачни погледи. Но той не им обърна внимание, а се приближи до вожда и го попита:
— Е, old pal (англ. приятел, другар. Б. пр.), кой победи?
— Който изпълни условията — отговори Големия вълк гневно.
— Това съм аз!
— Ти ли?
— Да, нима не бях при бука?
— Овутс Ават те видя.
— А не съм ли първи тук?
— Да.
— Не обиколих ли дървото пет пъти вместо само три пъти?
— Защо го обиколи два пъти повече?
— От искрена любов към Скачащия елен. След като той обиколи дървото един път, побягна в друга посока, и аз допълних заради него липсващите му две обиколки, та да не му се сърди букът.
— А защо побягна той към бора?
— И аз исках да го питам. Но той префуча покрай мене толкова бързо, че просто не ми остана време. Като се върне, може би ще ти обясни.
— А ти защо тръгна най-напред към бора?
— Защото мислех, че е ела. Олд Шетърхенд твърдеше, че е бор, и аз реших да видя кой от двамата ни е прав.
— А защо се върна, преди да беше стигнал до него?
— Понеже Скачащия елен отиде дотам. И от него мога после да разбера също така добре дали аз съм се лъгал, или Олд Шетърхенд.
Франк изрече това спокойно и непринудено. Вождът кипеше от гняв. Той почти изсъска, когато попита:
— Да не си подвел Скачащия елен?
— Да съм го подлъгал ли? Да не искаш да те смачкам? — престори се Франк на разгневен, като си послужи с предишните думи на вожда.
— Или си използвал някоя хитрост?
— Хитрост? За какво ли би ми послужила?
— Да изпратиш Елена към бора:
— Но това би било много глупаво от негова страна. Човек, който се състезава на живот и смърт, не се оставя да го пратят така далече от целта. Ако той направи подобно нещо, значи е без мозък, а неговите близки би трябвало да се срамуват , че не са го отгледали и възпитали по-добре. Само глупак би накарал такъв човек да се състезава с някой бял на живот и смърт. Не мога да те разбера, не проумявам и подозренията ти, защото по този начин засягаш собствената си чест.
Ръката на вожда посегна към пояса и сграбчи дръжката на ножа. Той изпитваше голямо желание да забие ножа си в смелия и хитър Франк. Но разбра, че трябваше да усмири гнева си.
Хобъл Франк се приближи до другарите си, които го поздравиха тихо, но сърдечно.
— Доволен ли си от мене? — попита той Джими.
— Разбира се! Много хитро измислено. Направо майсторска работа.
— Наистина ли? Тогава си го запиши старателно в паметта, на страница сто тридесет и шеста, и си го препрочитай винаги, когато те прихване нещо и започнеш да се съмняваш в превъзходството ми! Но ето че Скачащия елен идва, само че не скача, а едва пълзи. Изглежда, съвестта му не е съвсем чиста, защото гледа да се измъкне встрани, сякаш ще го бият. Вижте само лицето му! И с такъв човек трябваше да се състезавам! Да, да, дори и при бягането краката не играят главната роля, а главата!
Изглежда, Елена искаше просто да се скрие някъде, но вождът го извика при себе си и му крясна: