Отрядът на Олд Файерхенд носеше хранителни припаси и всички наситиха глада си. След това трябваше да се реши участта на червенокожите. Винету, Олд Файерхенд и Олд Шетърхенд бяха съгласни да ги освободят, но останалите настояваха за строго наказание. Англичанинът заяви:
— До момента, когато са приключили единоборствата, не виждам никаква вина у индианците. Но после е трябвало да ви пуснат на свобода. Вместо това започват да ви преследват, за да ви убият. Самото им намерение е наказуемо.
— А как мислите да накажете това намерение? — попита Олд Шетърхенд. — Със смърт в никакъв случай!
— Не.
— Тогава с арест, затвор, каторга?
— Pshaw! С един хубав пердах!
— Би било най-лошото, което бихме могли да направим, защото за индианеца няма нищо по-позорно от боя. Биха ни преследвали из целия континент, за да си отмъстят за такава обида.
— Тогава им наложете друго наказание! Вземете им конете и оръжията!
— Би било жестоко. Без коне и оръжия ще умрат от глад или ще попаднат в ръцете на неприятелите си.
— Не ви разбирам, сър! Тъкмо вие не бива да бъдете тъй милостив, защото точно вие сте засегнат от престъпните им действия.
— И именно защото съм засегнат, ние четиримата, аз, Франк, Дейви и Джими, ще решим съдбата на пленниците.
— Правете каквото искате! — каза лордът и се обърна недоволен. Но веднага пак се завъртя и попита ловеца:
— Искате ли да се обзаложим?
— За какво?
— За това, че тези нехранимайковци ще се отплатят за снизходителността ви с неблагодарност?
— Не се обзалагам.
Все повече и повече всеобщото мнение клонеше към предложението на Олд Шетърхенд, който беше за сключването на сигурен договор с индианците. Този път нямаше да се задоволят да водят преговорите само с вожда. Неговите воини също трябваше да чуят какво се говореше и обещаваше. Може би тогава вождът щеше да спази обещанията си, защото щеше да се види принуден да запази доброто си име пред своето племе.
И така беше образуван широк кръг, който се състоеше от всички бели и червенокожи. Двама от рафтърите застанаха на пост от двете страни на каньона, за да могат веднага да съобщят за появяването на някой неприятел. Вождът беше седнал срещу Винету и Олд Шетърхенд. Той не ги поглеждаше, може би от срам, а може би и от упорство.
— Какво мисли Големия вълк сега за съдбата си? — попита го Олд Шетърхенд на езика на юта. Индианецът мълчеше.
— Вождът на юта се страхува. Затова не отговаря. Тогава той вдигна поглед, впи го със злобно изражение в лицето на ловеца и отвърна:
— Бледоликият е лъжец, ако твърди, че Овутс Ават се страхува.
— Тогава отговаряй! А ти самият изобщо не бива да говориш за лъжи, защото вече ни излъга.
— Не е вярно.
— Вярно е. Когато се намирахме още в лагера ти, аз те попитах дали ще бъдем свободни, ако те победя. Какво ми отговори?
— Че ще можете да си вървите.
— Това не беше ли лъжа?
— Не, защото си отидохте.
— Но вие ни преследвахте! Ще го отречеш ли?
— Големия вълк може да го оспори. Не сме искали да ви преследваме, а отивахме на сборното място на всички юта.
— А защо изпрати пет воини по следите ни?
— Овутс Ават не е правил такова нещо. Ние сме изровили томахока на войната, а щом е така, трябва да сме предпазливи. Бяхме решили да ви оставим да си вървите и удържахме думата си. Но вие ни нападнахте, отнехте ни всичко и убихте петима от воините ни.
— А защо стреляха постовете край лагера, когато си тръгвахме?
— Не са знаели какво ви е обещал вождът.
— Защо всички твои хора нададоха бойния си вик? Те знаеха обещанието ти.
— Този вик не се отнасяше до вас, а до постовете, които не биваше да стрелят повече. Тъкмо всичко онова, с което сме ви мислели доброто, ти го тълкуваш като зла умисъл от нас.
— Умееш да се защищаваш остроумно. Но аз разполагам с необоримо доказателство за вината ти. Ние се промъкнахме близо до лагера ти и подслушахме твоите хора. Знаем, че сте имали намерение да ни убиете. Какво наказание ви се полага?
Червенокожият не отговори.
— Не ви бяхме сторили нищо, а искахте да ни отнемете живота. Това се наказва със смърт. Но ние не сме убийци. Ще получите дори свободата и оръжията си, но в замяна ще трябва да ни обещаете, че никога няма да докоснете когото и да било от нас.
— Дали това са думи на твоя език, или на твоето сърце? — попита вождът, като хвърли пронизващ поглед към Олд Шетърхенд. Лицето му изразяваше недоверие.