— А аз — заяви Дрол, — ще си купя чифлик и двадесет коня и осемдесет крави и кози и няма да правя нищо друго освен извара и козе сирене. Това е най-важното в Алтенбургска околия.
Олд Файерхенд бе стигнал до скалната стена, която беше подмита и разядена на това място. Извади един камък, после още един и още един, така че скоро се откри пукнатина, запълнена в последствие с тези камъни. Първоначално тя е била естествена, а после е била изкуствено разширявана, нещо, което ясно си личеше. Олд Файерхенд бръкна вътре с ръка и каза:
— От това, което открих тука, бях взел със себе си проба и я дадох за изследване. Сега искам да видя дали и мнението на мистър Патерсън ще бъде същото.
Когато извади ръката си, той държеше в нея някакво парче подобно на дебела тел, бяло на цвят, само тук-там с кафеникав оттенък; подаде го на инженера. Щом Патерсън го пое и погледна, той силно възкликна:
— Небеса, та това е чисто самородно сребро! От тази цепнатина ли го извадихте по-рано?
— Да, цялата беше пълна с такова сребро. Изглежда, че продължава доста навътре в скалата и е много богата на метал.
— Тогава мога да ви уверя, че добивът ще бъде изключително богат. Сигурно тук наоколо има още доста такива пукнатини и жили, съдържащи самородно сребро.
Олд Файерхенд се усмихна и извади още един, много по-голям предмет. Оказа се парче руда, голямо колкото два юмрука, което Патерсън грижливо разгледа и после възкликна:
— Наистина химическият анализ е по-сигурен, но мога отсега да се закълна, че имаме работа със сребърен хлорит, значи кераргирит!
— Вярно е. Резултатът от химическия анализ беше сребърен хлорит.
— А какъв е процентът на среброто?
— Седемдесет и пет процента чисто сребро.
— Какво находище! Но вярно е, че в щата Юта се среща предимно сребърен хлорит. Къде се намира жилата?
— Ей нататък в другия край на котловината. Затрупал съм я с дебел пласт камъни.
— Мистър Файерхенд, тук се намират милиони и откривателят им е богат човек! — извика Уотсън, предишният ръководител на смяна.
— Само откривателят ли? Не. Всички ще участвате в печалбата. Аз съм открил находището, мистър Патерсън е инженерът, а другите ще помагат в експлоатацията. Нали затова ви взех със себе си. Условията, при които ще работим заедно, и делът, който всеки ще получава, ще бъдат определени допълнително.
Думите му предизвикаха всеобща шумна радост, радост, която дълго не стихна. Повечето изявиха желание да започнат веднага на място по-нататъшните проучвания, но Олд Шетърхенд ги възпря, като ги предупреди:
— Не прибързвайте, джентълмени! Най-напред трябва да помислим за някои други неща. Не се намираме сами в тази местност.
— Но нали сме изпреварили червенокожите — забеляза англичанинът.
— Изпреварихме ги, да, но са наблизо. Навахите ще пристигнат при езерото най-много няколко часа след нас, а след тях положително веднага ще последват и юта. Нямаме никакво време за губене, необходимо е да се подготвим за тази среща.
— Това е вярно — намеси се Олд Файерхенд. — Все пак бих искал да разбера дали експлоатирането на мината ще срещне някакви затруднения. Мистър Патерсън ще може да ни го съобщи вероятно само за няколко минути.
Инженерът огледа местността с изпитателен поглед, след което се осведоми:
— На какво разстояние оттук се намира Сребърното езеро?
— След два часа ще бъдем там.
— На по-голяма височина ли се намира от това място?
— Значително по-високо е.
— Тогава е налице нужният пад на толкова необходимата ни вода. Но ще се нуждаем от тръби, а на първо време може да използваме и дървени улеи. Има ли наблизо дървета?
— Колкото искате. Сребърното езеро е обградено отвсякъде от гора.
— Чудесно! Може би няма да е необходимо да прокарваме тръби по цялото разстояние. Малко по нагоре оттук можем да направим водохранилище. От езерото до водохранилището водата ще тече свободно. Но оттам надолу трябва да я хванем в тръби, за да получим необходимото налягане.
— Аха, за водното промиване на метала, нали?
— Да, разбира се, че няма да работим с кирки и лопати, а ще ломим скалите с вода. Само там, където водата се окаже безсилна, ще прибягваме до барута. И при пясъчното дъно на котловината ще работим с вода, за да се доберем до металното и съдържание.
— Но нали водата трябва да се оттича някъде, иначе котловината ще се напълни и няма да можем да работим.