Щом се намери горе, той най-напред спря и се ослуша. Не беше изключено някой рафтър да бе останал в блокхауса. Но навсякъде цареше пълна тишина и той се приближи до къщата. Пак се ослуша и затърси вратата пипнешком. Тъкмо когато се канеше да я отвори, почувства, че две ръце го сграбчват за гърлото и го повалят на земята. Няколко души се нахвърлиха отгоре му.
— Пипнахме поне един, но той ще изкупи всичко! — каза някой. Бринкли разпозна гласа й го обхвана радостна изненада. Напрегна всички сили, за да освободи гърлото си, и успя с мъка да процеди думите:
— Удуърд, ти ли си, дяволе! Пусни ме! Удуърд беше помощник-главатар на трамповете. Той разпозна гласа на Бринкли, пусна го, разбута другите настрана и извика:
Корнъл! Наистина, той е! Как попадна тук? Мислехме, че си пленен.
Бях — изпъшка той, докато се изправяше, — но избягах. Не можехте ли да бъдете по-предпазливи? Щяхте да ме убиете с лапите си! Какво правите тук?
— Събрахме се още долу, съвсем случайно, само трима сме, не знам къде са другите. Видяхме, че рафтърите останаха край огъня, и ни хрумна да дойдем насам и да им изиграем някой номер.
— Правилно сте постъпили! Същата мисъл доведе и мен дотук. Искам да запалим тази барака.
— Това беше и нашето намерение, но решихме първо да огледаме какво има в нея. Може би ще намерим нещо, което да ни бъде от полза.
— Да, но ни трябва светлина, пък онези негодници ми изпразниха джобовете изцяло. А в къщата можем да търсим някое огниво цяла вечност.
— Забравяш, че ние не сме обрани, а всичко си е у нас.
— Вярно! А убедихте ли се, че наоколо няма никаква засада?
— Няма жив човек. Резето на вратата се маха много лесно и ние се канехме вече да влизаме, когато се появи ти.
— Тогава да побързаме, преди негодниците да се сетят да се върнат обратно!
Удуърд махна резето и всички влязоха вътре. След като затвориха вратата след себе си, Удуърд запали огнивото си и освети вътрешността на къщата. Над леглата имаше сковани полици и по тях те видяха свещи от еленова лой, каквито уестманите си приготвят сами. Всеки от четиримата запали по една свещ и всички започнаха трескаво да търсят предмети, които можеха да им бъдат полезни.
Намериха няколко пушки, пълни рогове с барут, секири, брадви, триони, ножове, барут, сандъчета с патрони, месо и други припаси. Всеки от трамповете си взе каквото му трябваше и каквото му хареса, после сложиха горящите свещи в сухата тръстика на постелите. Те се запалиха веднага и подпалвачите изскочиха бързо навън. Оставиха вратата отворена, защото въздушното течение разгаряше огъня още по-силно и се спряха, за да се ослушат. Не се чуваше никакъв шум, освен пращенето на огъня и шумоленето на дърветата.
— Още ги няма — каза Удуърд. — Сега какво ще правим?
— Ще се изпарим, естествено — отвърна Корнъл.
— Но накъде? Местността ни е непозната.
— Утре сутринта ще потърсят следите ни, за да ни преследват. Следователно не бива да оставяме следи.
— Това е невъзможно, освен ако се движим по вода.
— Така и ще направим.
— Но в какво или с какво?
— С лодка, разбира се. Нима не знаеш, че всяка група рафтъри си построява една или повече лодки, които са им така необходими в тяхната работа? Обзалагам се, че ще ги намерим долу при мястото, откъдето спускат саловете.
— Но това място не ни е познато.
— Ще го намерим. Ето вижте; оттук започва свлачището. Да видим дали можем да слезем оттук.
В същия миг пламъците пробиха покрива и осветиха цялата околност. В края на гората, откъм реката, се забелязваше просека между дърветата. Трамповете забързаха към нея; стръмната тясна просека продължаваше надолу, а отстрани беше закрепено здраво въже, за което хората можеха да се държат.
Четирима се спуснаха надолу.
Когато се намериха на брега на реката, те дочуха далечни гласове и викове, които се приближаваха към блокхауса.
— Идат — каза Корнъл. Побързайте да намерим лодка! Не беше нужно да търсят дълго, защото съвсем наблизо бяха привързани три лодки кану. Бяха направени по индиански начин От кората на дърво, а цепнатините бяха залени със смола. Всяка от тях можеше да побере четирима души.
— Завържете другите две лодки за първата! — заповяда Червенокосия. — Трябва да ги вземем с нас, после ще ги унищожим, за да не могат да ни преследват с тях.