Гънстик вдигна двете си ръце към небето по посока на отдалечаващия се лешояд и отговори с глас, който можеше да събуди и мъртвите:
Отнасят го далеч крилата, далеч високо над земята, и радва се в блаженство тайно, че ми убегна най-случайно. , Който иска да го хване, трябва сам орел да стане.
— Глупости! — извика лордът. — не е възможно да бъде улучен?
Наистина ли мислите, че вече не е възможно?
— Да, сър — отвърна Хъмпи. — Никой уестман не може сега да го свали.
— Аха!
Докато лордът изговаряше тази единствена дума, по лицето му пробягна странна усмивка. Приближи се бързо до коня си, взе една от пушките, махна предпазителя й, вдигна я, прицели се, натисна спусъка — всичко това стана за съвсем кратко време, после свали пушката, седна и посегна към бута, за да си отреже още едно парче месо. След малко каза:
— Е, можеше ли да се улучи, или не?
Лицата на двамата ловци изразяваха голямо учудване, дори смайване. Птицата беше ударена, и то точно, защото започна да пада към земята по спирала, чиито кръгове се стесняваха все повече.
— Wonderful! ((англ.) — прекрасно, чудесно! Б. пр.) — извика Хъмпи въодушевено. — Милорд, ако не е случайност…
Той Млъкна. Англичанинът седеше на земята и спокойно дъвчеше, обърнал гръб на падащата птица. Това вече беше просто невероятно!
— Но, милорд — продължи ловецът, — обърнете се, де! Не само че улучихте лешояда, но го и убихте!
— Знам — отвърна англичанинът, без да се обърне, и сложи в устата си парче месо.
— Но вие не гледахте какво ще стане!
— И не беше необходимо, знам какво стана. Куршумът ми никога не отива напразно.
— Но тогава вие сте човек, който спокойно може да се мери с нашите най-прочути уестмани, с Винету, с Олд Файерхенд, с Олд Шетърхенд — поне що се отнася до стрелбата! Нали, Чичо?
Фамозният Чичо Бастун отново зае театрална поза и отвърна, жестикулирайки и с двете си ръце:
Орелът беше поразен, от майсторска ръка свален, от славата се аз отказвам….
— … и няма в рими да приказвам! — обади се англичанинът, като го прекъсна. — Защо е това стихоплетство и този шум. Исках само да разбера що за стрелци сте двамата. А сега сядайте пак и да продължим да преговаряме. Значи тръгвате с мене, а аз ще ви плащам разноските по пътуването. Съгласни ли сте?
Двамата се спогледаха, кимнаха си и отвърнаха «да» в един глас.
— Well! А каква сума искате?
— Милорд, този въпрос ме поставя в затруднено положение. Никога не сме служили някому, а смятам, че не може да става дума за редовно заплащане на скаути ((англ.) — разузнавач, следотърсач. Б. пр.), каквито ще бъдем ние.
— Ол райт! Харесва ми вашата гордост. Наистина може да става въпрос само за един хонорар, към който ще прибавя и допълнително възнаграждение, ако бъда доволен от вас. Дошъл съм тук, за да преживея нещо интересно, да се запозная с прочути ловци, и ще ви направя следното предложение: за всяко преживяно приключение ще ви плащам по петдесет долара.
— Сър — изсмя се Хъмпи, — тогава ще станем богати хора, защото тук не липсват приключения, но за един чужденец е по-разумно да избягва приключенията, вместо да ги търси.
— Но аз ги търся! Ясно ли е! Искам да се срещна и с известни ловци. Преди малко споменахте три имена, които вече неколкократно съм чувал. За всеки от тези трима ловци ви плащам по сто долара — в случай че ги срещнем.
— По дяволите! Нима имате толкова много пари у себе си, милорд?
— Имам толкова, колкото ми трябват за из път. Вашите пари ще си получите едва във Фриско, при моя банкер. Така доволни ли сте?
— Да, разбира се! Ето ръцете ни!
Двамата му подадоха ръка. Той посегна към втората чантичка, висяща отзад на колана му, и извади една книжка.
— Това е моят бележник, където нанасям всичко — обясни той. — Ще открия на всеки от вас сметка, а отгоре ще поставя името и главата му.
— И главата ли? — попита гърбавият учудено.
— Да, и главата! Я застанете за известно време неподвижно! — Той отвори бележника и взе един молив. Те видяха, че поглеждаше ту към тях, ту към хартията, и същевременно движеше молива насам-натам. Не след дълго им показа какво беше нарисувал; те разпознаха сполучливо изобразените си глави, под които стояха имената им.
— На тези листове ще нанасям постепенно сумите, които ще ви дължа — обясни им той. — Ако ми се случи нещастие, ще вземете бележника и ще отидете във Фриско при банкера, чието име написвам ей тука! Той веднага ще ви изплати пълната сума, без да ви прави никакви пречки.
— Чудесно измислено, милорд — каза Хъмпи. — съвсем не ви пожелаваме да … behold, Чичо, я погледни конете ни! Размахват уши и издуват ноздри. Наблизо сигурно има нещо, което ги е разтревожило. Опасна е вълнистата прерия. Ако се изкачиш на хълма, ще те видят, а ако останеш долу, не можеш да забележиш приближаването на врага. Ще се кача за малко горе.