От подъл враг пленен, избягал той след ден, о, щастие, завчас, насочил се към нас.
Гърбавият се обърна, посочи към лорда и каза на осага:
— Този бледолик стреля много майсторски и отскоро е наш приятел. Нека бъде и твой приятел, както и на цялото ти племе. . Сега червенокожият подаде десницата си и на англичанина с думите:
— Аз съм приятел на всеки добър и честен бледолик. Но крадците, убийците и мародерите ще паднат под ударите на томахока ми!
— Нима си се срещал с толкова лоши хора? — осведоми се Хъмпи.
— Да. Нека братята ми държат пушките си готови, защото моите преследвачи могат да се появят всеки миг, въпреки че досега не съм ги видял. Те имат коне, а аз трябваше да тичам. Но краката на Доброто слънце са бързи и издръжливи като краката на елена, който не може да бъде стигнат от никакъв кон. Описах много дъги и кръгове, а няколко пъти се връщах и в обратна посока. Искат да ме убият.
— Много ли са?
— Много, много са, няколко стотици лоши хора, които бледоликите наричат трампове.
— Трампове? Как ли са дошли дотук и какво ли търсят в тази отдалечена местност? Къде се намират?
— В онази част на гората, която се нарича Осаге-нук, и която ние кръстихме «Място на убийството», защото там беше подло убит нашият най-славен вожд заедно с най-храбрите си воини. Всяка година, щом луната наедрее за тринадесети път, пратениците от нашето племе посещават това място, за да изпълнят на гробовете на падналите герои танца на смъртта. Така и аз тръгнах тази година от нашите ловни полета с още дванайсет воини и се отправих към Осаге-нук. Завчера стигнахме целта си и се настанихме край гробовете да лагеруваме. Днес започнахме тържеството. Бях поставил два поста, но въпреки това бледоликите успяха да се промъкнат близо до нас незабелязано. Навярно са видели следите, оставени от нашите крака и от копитата на конете ни. Нападнаха ни по време на танца, бяхме толкова изненадани, че съпротивата ни трая само няколко мига. Бяха неколкостотин души. Убихме неколцина от тях, те застреляха осем души от моите воини, аз и още четирима бяхме повалени и вързани. Разбрахме, че днес вечерта са решили да ни измъчват при огъня и накрая да ни изгорят живи. Те се разположиха край гробовете, а мен ме отделиха от моите воини, за да не можем да говорим помежду си. Вързаха ме здраво за едно дърво и поставиха до мен един бледолик, за да ме пази, ала ремъкът, който стягаше ръцете ми, не беше здрав. Скъсах го. Вярно, че се вряза дълбоко в месото ми, но бях свободен и като използвах момента, когато моят пазач се отдалечи за малко, успях да се измъкна.
— А четиримата ти спътници? — попита Бил.
— Още са там. Или смяташ, че трябваше да ги потърся? Нямаше да мога да ги спася, та щяхме само да загинем заедно. Реших да бързам към фермата на Бътлър, който е мой приятел, и да поискам помощ от него.
Хъмпи Бил поклати глава и каза: .
— Това е почти невъзможно. От Осаге-нук до фермата са цели шест часа на кон, а ако имаш лош кон, ти трябва и много повече време. Как ще успееш да се върнеш до вечерта, когато твоите другари ще бъдат убити?
— Краката на Доброто слънце са също така бързи, както и краката на коня — отвърна вождът самоуверено. — Бягството ми ще ги принуди да отложат убийството и те най-напред ще положат усилия да ме хванат пак. Така помощта би дошла все пак навреме.
— Този твой извод може да е верен, но може и да не е. Добре стана, че се срещнахме, защото сега не е необходимо да тичаш до фермата на Бътлър. Ние тръгваме с тебе, за да освободим воините ти.
— Наистина ли моят бял брат е решил да ми помогне? — попита индианецът зарадвано.
— Разбира се! Та може ли да бъде иначе? Осагите са наши приятели, а трамповете са врагове на всеки честен човек.
— Но те са толкова много, толкова са многобройни, а ние заедно имаме само осем ръце и осем крака.
— Pshaw! Четири умни глави могат да рискуват да се промъкнат до една орда трампове, за да освободят няколко пленници. Какво мислиш по въпроса, стари Чичо?
Чичо Бастун разпери ръце, притвори унесено очи и извика:
На коня си крилати сега ще полетя и трамповете подли след миг ще връхлетя; а братята осаги, попаднали във плен, свободни ще посрещнат пак утрешния ден.
— Добре, а вие, милорд?
Англичанинът си беше извадил бележника, за да запише името на вожда, сега го прибра на мястото му и отговори:
— Разбира се, че идвам и аз, та това е приключение!
— Но е много опасно, сър!
— Толкова по-добре! Ще платя десет долара повече, значи стават шестдесет. Но ако трябва да яздим, ще се наложи да намерим отнякъде един кон за Доброто слънце!
— Хмм, да — отвърна гърбавият, като го погледна изпитателно. — ама откъде ще го намерим, а?