— Какво?
— Да не би да е моят добър приятел Хъмпи Бил!
— Ще разберем при огъня. Засега поне можем да бъдем сигурни, че никой не ще ни последва. Останалите няма да се помръднат от мястото си, понеже ще очакват завръщането на двамата.
Всичко бе станало толкова бързо и безшумно, че спътниците на двамата пленени нямаха никакво понятие от случилото се, въпреки че бяха толкова близо. Олд Файерхенд — защото това беше самият той — взе на ръце своя пленник, а Дрол повлече другия по тревата след себе си. Отвъд възвишението на земята лежаха изморени коне, гореше малък огън и на неговата светлина можеха да се различат около двадесетина фигури, които държаха в ръцете си пушки, готови да посрещнат с куршуми всеки неприятел.
— Гръм и мълния! — каза Олд Файерхенд, когато занесе пленника си в осветения от огъня кръг. — Та това е Менака танка, вождът на осагите! Няма защо да се страхуваме от него.
— По дяволите! — извика и Дрол. — Наистина е Бил, Хъмпи Бил! Човече, приятелю, любимо същество, не можа ли да ми кажеш, че си ти, когато те пипнах за гушата? А сега лежиш тук и не можеш нито да говориш, нито да си поемеш дъх! Ставай и ела в обятията ми, братко! Ах, вярно, та той изобщо не разбира немски! Естествено че няма да ме разбере! Скачай най-после, сърце мое! Не съм искал да те удуша, наистина, макар и наполовина вече да съм го сторил.
Бил лежеше на земята със затворени очи и се мъчеше да си поеме въздух; най-после той отвори очи, отправи дълъг и все по-проясняващ се поглед към наведения над него Дрол и попита с дрезгав глас:
— Нима е възможно? Леля Дрол!
— Разбира се, че съм аз — отвърна възторжено Дрол, но вече на английски.
— Бях съборен така бързо, че… ха, Олд Файерхенд! Той забеляза изправения ловец и тази нова изненада му възвърна окончателно способността да се движи. Хватката на Олд Файерхенд се оказа далеч по-мощна от хватката на Леля Дрол. Вождът все още лежеше на земята неподвижен и със затворени очи.
— Да не е умрял? — попита Бил.
— Не — отвърна великанът, подавайки ръка на дребния ловец. — Само е изгубил съзнание, но скоро ще дойде на себе си. Здравей Бил! Кой е заедно с вас? Предполагам, че са индианци от племето на вожда?
— Да, четирима са.
— Само четирима? Значи имате свободни коне?
— Да. Но освен това при нас са и Чичо Гънстик и един английски лорд.
— Лорд ли? Значи ще видим благородник. Доведете хората! Бил се затича. Но той измина само половината път, после спря и извика радостно:
— Чичо, елате насам! Срещнахме приятели. Тук са Олд Файерхенд и Леля Дрол.
Чичо Гънстик последва поканата му. Рафтърите се надигнаха от тревата, за да поздравят новопристигналите. А как се учудиха те, щом видяха вожда в безсъзнание и разбраха какво се беше случило! Осагите слязоха от конете си и застанаха до тях, отправяйки отдалече към прочутия ловец погледи, изпълнени с почит и уважение. Лордът опули очи и се приближи бавно към него; Лицето му имаше такъв глупав вид, а носът му представляваше такава гледка, че човек можеше да се разсмее с глас. Олд Файерхенд му подаде ръка и каза:
— Добре дошли, милорд! Сигурно сте били в Турция и в Индия, а може би и в Африка?
— Откъде знаете, сър? — попита англичанинът.
— Предполагам, защото на носа ви все още има остатък от Bouton d’Alep (Aлепски оток. по името на сирийския град Алеп. Б. пр.). Който е предприемал такива пътешествия, ще се оправи и тук. въпреки че…
Той млъкна и огледа с усмивка екипировката на англичанина и-особено скарата, окачена на раницата му. В същия миг вождът дойде на себе си. Той отвори очи, пое дълбоко дъх, скочи и изтегли ножа си — за всичко това му бяха необходими секунда-две. Но когато забеляза ловеца, ръката му се отпусна и той извика:
— Олд Файерхенд! Ти ли ме плени?
— Да. Беше толкова тъмно, че не можах да разпозная моя червенокож брат.
— Тогава аз съм доволен, защото не е позорно да бъдеш победен от Олд Файерхенд. Моят бял брат отива към фермата на Бътлър. нали?
— Да. Откъде знаеш?
— Бледоликите казаха така.
— Смятам да отида по-късно във фермата. Целта ми сега е Осаге-нук.
— Кого ще търси моят прочут брат там?
— Един бял на име Корнъл Бринкли и приятелите му, които са трампове.
— Тогава моят брат може спокойно да язди заедно с нас към фермата, защото червенокосият ще дойде утре там, за да я нападне.
— Откъде знаеш?
— Той самият го каза и Бил го чу. Трамповете ме нападнаха с моите осаги, убиха осем от нас и ме плениха с останалите. Успях да избягам, срещнах Бил и Чичото, които заедно с този англичанин ми помогнаха да освободя моите червени братя.