— Бягайте! — изрева измежду тях някакъв глас. — Обградени сме! Пробийте линията на индианците!
Тази заповед беше изпълнена веднага. Трамповете пришпориха конете си към индианците, изоставяйки убитите и ранените. Индианците им направиха път с удоволствие и нададоха след тях победни крясъци.
— Бягат, бягат! — засмя се старият Блентър. — И няма да се върнат. Знаете ли кой им извика да отстъпят?
— Разбира се! — отвърна Черния Том. — Добре познаваме този глас. Беше Червения Бринкли, когото, изглежда, сатаната закриля от нашите куршуми Няма ли да преследваме негодниците, сър?
Въпросът беше отправен към Олд Файерхенд и той отвърна:
— Не. Твърде сме слаби, за да се мерим с тях в ръкопашна схватка. Впрочем те са се досетили може би, че не сме били първоначално тук, а сме дошли на помощ на индианците от фермата. В такъв случай е твърде вероятно да се върнат при фермата и да я превземат в наше отсъствие. Трябва бързо да се връщаме.
— А какво ще стане с ранените трампове и свободните коне?
— Ще ги предоставим на индианците. Но да не губим време, бързо на конете!
Мъжете размахаха шапките си към червенокожите и извикаха гръмко «ура», на което им бе отговорено с остър и силен победен вик. После всички се метнаха на конете си и препуснаха към фермата. Олд Файерхенд се изкачи веднага на плоския покрив на сградата, за да огледа околността с бинокъла. Горе седеше и госпожа Бътлър, която беше силно обезпокоена, но сега за своя радост разбра, че нападението на Трамповете е отблъснато блестящо:
— Тогава може би сме спасени? — попита тя и въздъхна дълбоко. — Понеже Трамповете понесоха такива тежки загуби, може да се предположи, че няма да имат смелост да продължат враждебните си действия.
— Може би — отвърна ловецът замислено.
— Само «може би» ли?
— За съжаление! Едва ли ще се осмелят да нападнат пак стадата, защото ще мислят, че са охранявани не само от индианци, но и от достатъчно голям брой бели. Но положението с фермата стои малко по-иначе. Тези разбойници може би са се убедили, че през деня не могат да постигнат нищо, но може да разчитат на успех при нощно нападение. Във всички случаи трябва да сме готови да отблъснем и някое нощно нападение. Много е възможно…
Той млъкна. Все още гледаше през далекогледа, като в момента го беше насочил на север.
— Какво има? — попита жената. — Защо замълчахте, сър? Защо лицето ви придоби такъв загрижен вид?
Той погледа още известно време през далекогледа, после го свали и каза непринудено:
— Няма нищо тревожно, мадам. Можете спокойно да слезете и да дадете на хората дa пийнат малко.
Успокоена, тя последва съвета му, но щом се скри от погледа му, ловецът каза на лорда, появил се току-що на платформата си със своя огромен телескоп:
— Имах всички основания да отстраня дамата оттук. Вземете далекогледа си, милорд, и погледнете право на запад. Кого виждате там?
Англичанинът последва подканата му и след това отвърна:
— Трамповете. Ясно ги виждам. Идват.
— Наистина ли идват?
— Разбира се! Какво друго биха могли да правят!
— Тогава, изглежда, моят далекоглед е по-добър от вашия, макар че е по-малък от него. Виждате ли трамповете да се движат!
— Не, стоят на едно място.
— Накъде са обърнати лицата им?
— На север.
— Тогава проследете с далекогледа тази посока! Може би ще видите, защо тези разбойници са се спрели.
— Well, Сър, ще погледна! От север идват трима конници, които още не са забелязали трамповете. Но, изглежда, един от конниците е жена. Да, вярно, една лейди. Виждам дългата й рокля за езда и развяващия се шлейф.
— Така, а знаете ли кои са тези тримата?
— Не. Откъде мога да знам… О! Да не би да…?
— Точно те са — кимна Олд Файерхенд сериозно — фермерът, зет му и неговата дъщеря. Пратеникът, който тръгна насреща им, за да ги предупреди, се е разминал с тях.
Лордът прибра бързо далекогледа си и извика:
— Тогава да се качваме бързо на конете и да ги пресрещнем, иначе ще попаднат в ръцете на трамповете!
Той се накани да тръгне, но ловецът го хвана здраво за ръката и каза:
— Сър, останете и не вдигайте шум! Засега жената не бива да научава нищо. Ние не можем вече нито да ги предупредим, нито да им помогнем с нещо, защото е твърде късно. Ето вижте!
Лордът отново взе далекогледа си и видя как трамповете потеглиха и се понесоха в галоп към тримата.
— А, the devil! — извика той. — Ще ги убият!