— Понякога. Понякога аз ходех на лодката му. Понякога той наемаше студио, обзаведено като средновековна тъмница. В Лос Анджелис има няколко такива места. Оборудването е по-хубаво.
— И откога ти е… клиент?
— От няколко години.
— Кога го видя за последен път?
— Неотдавна.
— Може ли да уточниш?
Отново настъпи кратко мълчание. Чу се звук от разместване на предмети. Хънтър предположи, че Никол е бръкнала в чанта или чекмедже.
— Преди около пет седмици, на тринайсети май.
— Добре, ами този човек?
Алис изключи диктофона.
— В момента й показвам снимка на Нейтън Литълуд — поясни тя и после отново пусна записа.
— Да, виждам се и с него… от време на време. Но не толкова често колкото с Пол. Той се нарича Удс4. — Този път Никол се засмя. — Аз не бих го кръстила така, ако се сещате какво искам да кажа, но това е името, което той харесва, и аз му викам така.
— И той ли обичаше… „грубите игрички“?
Жената се изсмя цинично и гърлено.
— Всичките ми клиенти са груби по свой начин. Затова идват при мен, а не при някоя курва за два долара на час в Западен Холивуд. Тук получават онова, за което плащат.
Алис поклати глава. Очевидно не разбираше как някоя жена може да се подложи на словесно и физическо малтретиране и други унижения за пари.
— Кога го видя за последен път?
Чу се звук от прелистване на страници.
— В началото на месеца, на втори юни.
— Нека да ти покажа още една снимка. — Алис погледна двамата детективи и прошепна „Дерек Никълсън“.
— Ммм, не. Не го познавам.
— Сигурна ли си?
— Да — отговори Никол след няколко секунди мълчание.
— Значи не ти е бил клиент?
— Точно това казах.
— Добре, само още едно нещо. Знаеш ли дали Пол и Удс се познаваха? Идвали ли са заедно при теб?
— Не правя групови сеанси. Напрежението е голямо. Когато ме ангажират, искат ме само за себе си. — Никол отново се изсмя гърлено. — Но, да, те се познаваха. Так Удс ми стана клиент. Когато започна да се среща с мен преди години, Пол каза, че има приятел, който вероятно много ще иска да се види с мен. Казах му да даде телефонния ми номер на приятеля си. И седмица по-късно Удс ми се обади.
94.
Алис изключи диктофона и Хънтър й разказа какво е открил в апартамента на Нейтън Литълуд предишния ден. Тя не можа да скрие разочарованието си, че нейното голямо разкритие не е толкова голямо, но Робърт знаеше, че е важно. Той беше установил, че Андрю Насхорн и Нейтън Литълуд са се познавали преди трийсет години, а Алис бе открила, че са поддържали връзка оттогава, и това беше нещо ново. Хънтър знаеше, че не е трудно да загубиш връзка със стари приятели — съученици, състуденти, съседи или бивши колеги. Откритието, че Насхорн и Литълуд са пили бира в парк преди трийсет години, не означаваше, че са били приятели. Разкритието на Алис беше доказателство, че са останали приятели.
— Прегледах всички телефонни записи — продължи Алис. — Няма директен контакт между Насхорн и Литълуд. Поне не по този телефон. Но както знаете, много хора имат повече от един мобилен телефон и понякога вторият е непроследим.
— Ами Дерек Никълсън?
— Половината нощ преглеждах данните от неговия телефон — отвърна Алис. — Върнах се шест месеца, преди да му поставят диагнозата рак. Номерата на Насхорн и Литълуд не се появиха. И неговият номер го няма в техните телефонни разпечатки.
Късно следобед Гарсия получи предварителен доклад от изследователския екип. Те бяха успели да проверят училищните и колежанските архиви за жертвите и предишните им адреси. Не бяха открили нищо, което да предполага, че тримата са се познавали в квартала или в учебните заведения. Карлос им каза да продължат да търсят — членство във фитнес зали, социални клубове, всичко, което би оставило следа на хартия, макар да си даваше сметка, че дори някога да е съществувала такава следа, днес може да е невъзможно да бъде открита.
Слънцето вече беше залязло, както и поредният ден, изпълнен с безнадеждност.
Хънтър въздъхна уморено, сложи лакти на бюрото и подпря чело на дланите си. Беше прегледал безброй пъти записките си и снимките от местопрестъпленията, а загадката изглеждаше по-трудна от всякога. Главата му пулсираше от болка, която знаеше, че няма да премине лесно. В съзнанието му се блъскаха въпроси, но отговорите не бяха там.