След няколко секунди отвори латиноамериканка, висока метър и шейсет, на двайсет и няколко години. Беше страшно кльощава. Смуглата й кожа висеше на костите й, сякаш те бяха единственото останало нещо, за което да се закачи. Зениците й бяха разширени до големината на кафени зърна, а погледът й беше блуждаещ и унесен. Беше гола под широко китайско кимоно, преметнато на мършавите й рамене. Не си направи труда да се загърне.
— О, секси гости — възкликна тя с испански акцент, преди Хънтър и Гарсия да се представят. — Обичаме гости. Колкото повече, толкова по-весело. — Жената им се усмихна, разкривайки пожълтели от цигари зъби, и отвори широко вратата. — Влезте и да купонясваме. — Тя изпрати въздушна целувка на Робърт и започна да се кълчи в ритъма на музиката.
— Какви ги вършиш, кучко? — Тито изскочи от банята по дантелени лилави гащички. — Върни се тук и… — Той се задави, когато погледът му се спря на двамата новодошли. — Какво става, мамка му? — Той се опита да закрие голото си тяло.
Детективите вече бяха в апартамента и гледаха втренчено Тито — висок метър осемдесет и три, сто и пет килограмов мъж с крушовидно тяло, обут с женски гащички.
— Тук нещо не е точно — прошепна Робърт.
Карлос едва забележимо поклати глава.
— Много.
— Дойдоха още хора за купона, Папи — каза жената и затвори вратата. — Хайде да се съблечем и да танцуваме. — Тя пусна кимоното си да се свлече на пода и посегна към копчетата на ризата на Хънтър. Той внимателно отмести ръцете й.
— За жалост не сме дошли за купона. — Робърт взе кимоното от пода и й помогна да го облече.
— Ai, chingado2. Глупава кучко, отивай в стаята — заповяда Тито, уви се в бяла хавлия и дръпна жената за ръката.
— Благодаря ти, че се покри, Тито — рече Гарсия. — Започна да ми се гади.
— Тито, какво става тук? — извика друг женски глас от банята.
— Нищо, малката. Затваряй си устата, да ти го начукам.
Карлос продължаваше да се усмихва.
— Колко души си събрал тук, Тито?
— Не е твоя работа, ченге.
Латиноамериканката сякаш изведнъж изтрезня.
— Те са ченгета?
— А ти как мислиш, тъпа курво? Не са доставчици на пица. А сега отивай вътре и стой там. — Тито я бутна в банята и тресна вратата. — Какво искате, ченгета? И защо сте в апартамента ми без съдебна заповед?
— Не ни е необходима заповед — отвърна Гарсия и огледа стаята. — Гаджето ти ни покани най-сърдечно.
— Тя не ми е гадже…
— Искаме да поговорим, Тито — прекъсна го Хънтър.
— Веднага.
— Мамка му, ченге! Не е нужно да говоря с вас. Нищо не е необходимо да правя. — Тито издърпа чекмедже на дървения шкаф до него и бързо бръкна вътре за нещо.
58.
Двамата детективи реагираха светкавично и едновременно. Хънтър скочи наляво, а Гарсия надясно. Увеличиха разстоянието помежду си и извадиха пистолетите си. И двамата се прицелиха право в гърдите на Тито. Придвижиха се толкова бързо, че той се вцепени на място.
— Леко, дантелени гащи — извика Карлос. — Бавно и спокойно. Да виждам ръцете ти.
— Хей, хей. — Тито отскочи назад и вдигна ръце високо. Държеше дистанционно управление за стереоуредбата. — Мамка му, ченгета! Какво ви прихваща, по дяволите? Исках само да намаля музиката. — Той почти незабелязано врътна брадичка към лявото си рамо — същият нервен тик, който преди седем години го беше издал на кадрите, заснети от охранителната камера.
Хънтър и Гарсия спуснаха предпазителите на оръжията си и ги прибраха в кобурите.
— А теб какво те прихваща? — попита Карлос. — Сигурно знаеш, че не трябва да правиш резки движения пред ченгета. Може да те застрелят.
— Засега съм оцелял.
— Тито, седни. — Робърт придърпа стол до кръглата маса в средата на малката всекидневна, която беше безинтересна и мрачна, обзаведена от някой без вкус и вероятно полусляп. Стените бяха боядисани в мръснобежово, а може би някога са били бели. Ламинираният под беше издраскан, сякаш Тито се пързаляше с кънки в апартамента си. Въздухът миришеше на марихуана и алкохол.
Тито се колебаеше. Мъчеше се да изглежда непреклонен.
— Тито, седни — повтори Хънтър. Тонът му не се промени, но погледът му изискваше подчинение.
Тито най-после седна и прегърби рамене като ядосан ученик. Отпуснатото му голо тяло и ръцете му бяха покрити с татуировки. На обръснатата му глава се виждаха няколко белега. Робърт предположи, че повечето са придобити в затвора.