— Мен не ме бива за баща. И двамата го знаем. Поне не след смъртта на майка ти.
— И откъде да го знаем? Ти никога не си опитвал.
— Опитвах. Ти просто не си спомняш. Както и да е, всичко това вече е минало. Сега имаме много по-големи тревоги.
— Oui — кимна тя. Миналото ѝ се струваше някак преобърнато. Не знаеше какво да мисли или чувства. По-добре да смени темата, отколкото да се задълбочава в нея. — Аз… планирам нещо. Известно време ще отсъствам.
Той сведе поглед към нея.
— Знам. Говорих с Пол. — За миг замълча. — Ти знаеш, че от сега нататък животът ти завинаги ще се промени. Ще трябва да живееш в нелегалност — нито тук с мен, нито с когото и да било. Няма да можеш да прекарваш повече от няколко нощи на едно място. Няма да вярваш на никого. И никога повече няма да бъдеш Изабел Росиньол; ще бъдеш Жулиет Жервез. Нацистите и колаборационистите винаги ще те търсят и когато те намерят…
Изабел кимна.
Двамата се спогледаха. В този поглед Изабел почувства връзка, каквато досега никога не бе съществувала.
— Ти знаеш, че военнопленниците получават някаква милост. За теб няма да има такава.
Тя кимна.
— Способна ли си на това, Изабел?
— Да, папа.
Той кимна.
— Името, което търсиш, е Мишлин Бабино. Приятелката на майка ти в Урюн. Съпругът ѝ беше убит в Голямата война. Мисля, че тя ще те посрещне с радост. И кажи на Пол, че снимките ми трябват веднага.
— Снимките?
— На летците. — Тъй като тя се умълча, той най-после се усмихна. — Наистина ли, Изабел? Нима все още не си сглобила парчетата?
— Но…
— Аз подправям документи, Изабел. За това работя във висшето германско командване. Започнах с писането на позивите, които ти разпространяваше в Кариво… но се оказа, че поетът има ръка на фалшификатор. Кой мислиш, че ти даде името Жулиет Жервез?
— Н-но…
— Ти повярва, че сътруднича на врага. Не бих могъл да те упреквам.
В него тя внезапно съзря един непознат, съкрушен човек, вместо жестокия и безотговорен мъж, когото винаги бе познавала. Осмели се да се изправи, да пристъпи към него, да падне на колене пред него. Взря се в баща си, горещите сълзи замъглиха погледа ѝ.
— Защо ни отблъсна двете с Виан?
— Надявам се никога да не разбереш колко си крехка, Изабел.
— Не съм крехка — възрази тя.
Той се усмихна, но усмивката не достигна очите му.
— Всички ние сме крехки, Изабел. Това е нещото, което научаваме във войната.
Глава 19
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Всички мъже, които помогнат, директно или косвено, на екипажите на вражеските самолети, приземили се с парашути или принудени да кацнат, да избягат, да се укрият или по някакъв начин им се притекат на помощ, ще бъдат незабавно застрелвани.
Жените, които окажат същата помощ, ще бъдат изпратени в концентрационни лагери в Германия.
— Предполагам, че имам късмет, че съм жена — измърмори под нос Изабел. — Как така германците още не са забелязали досега, октомври 1941 г., че Франция се е превърнала в страна на жени?
Дори докато изричаше думите, долови фалшивата нотка на смелост в тях. Искаше да бъде храбра — Едит Кавел, рискуваща живота си — но тук, на тази железопътна гара, патрулирана от германски войници, тя беше изплашена.
Вече нямаше връщане, не можеше да размисли. След месеци на планиране и подготовка, тя и четиримата пилоти бяха готови да приложат плана в действие.
През студената октомврийска сутрин животът ѝ щеше да се промени. От мига, в който се качи на този влак за Сен-Жан де Люз, тя повече не беше Изабел Росиньол, момичето от книжарницата, което живееше на Авеню дьо ла Бурдоне.
От сега нататък тя беше Жулиет Жервез, с кодовото име Славея.
— Ела. — Анук улови Изабел за ръката и я поведе по-далеч от предупредителния надпис към билетното гише.
Толкова много пъти бяха обсъждали подготовката, че Изабел знаеше наизуст плана. Имаше само един недостатък: всичките им опити да се свържат с Мишлин Бабино засега бяха ударили на камък. Изабел трябваше да се справи сама с най-важната част от плана — да намери водач. Вляво, очакващ знак от нея, стоеше лейтенант Маклийш, облечен като селянин. Единственото, което бе запазил от аварийния си комплект, бяха две таблетки бензедрин[62] и малък компас, приличащ на копче, прикрепен към ризата му. Бяха го снабдили с фалшиви документи за самоличност — сега той беше фламандски фермер. Имаше лична карта и разрешително за работа, но баща ѝ не можеше да гарантира, че документите ще издържат на по-щателна проверка. Беше скъсил пилотските си ботуши и бе избръснал мустака си.
62
Психоактивно вещество (амфетамин), което стимулира централната нервна система. — Б. пр.