Изабел и Анук бяха прекарали безброй часове да го обучават да се държи подходящо за ролята му. Бяха го облекли в широко палто и овехтял, осеян с лекета работен панталон. Бяха избелили никотиновите петна от показалеца и средния пръст на дясната му ръка и го бяха научили да пуши като французин, използвайки палеца и показалеца. Той знаеше да се оглежда наляво, преди да пресече улицата — не надясно — и никога да не доближава до Изабел, освен ако тя първа не дойде до него. Тя го бе инструктирала да се прави на глух и ням, а по време на цялото пътуване, докато са във влака, да се преструва, че чете вестник. Освен това трябваше сам да си купи билет и да седне отделно от Изабел. Всички бяха получили същите инструкции. Когато слязат в Сен-Жан де Люз, летците щяха да вървят на прилично разстояние от нея.
Анук се извърна към Изабел. Готова ли си? — питаше погледът ѝ.
Тя кимна бавно.
— Братовчедът Етиен ще се качи във влака в Поатие, чичо Емил в Рюфек, а Жан-Клод в Бордо.
Останалите пилоти.
— Oui.
Изабел трябваше да слезе в Сен-Жан де Люз заедно с четиримата летци — двама англичани и двама канадци — и да преминат планините, за да влязат в Испания. След като пристигнат на местоназначението, тя трябваше да изпрати телеграма: „Славеят пя“, което щеше да означава успех.
Тя целуна Анук по бузите, промърмори au revoir, после се запъти с бърза крачка към билетното гише.
— Сен-Жан де Люз — каза и подаде парите на служителката. Взе билета и се насочи към перон С. Нито веднъж не погледна назад, макар че отчаяно ѝ се искаше.
Свирката на локомотива изсвири.
Изабел се качи във вагона и седна на една от седалките вляво. Последваха я още пътници, които заеха местата. Неколцина германски войници също се качиха и се настаниха срещу нея.
Маклийш се качи последен. Влезе във вагона и мина покрай нея, без да я погледне, привел рамене, за да изглежда по-нисък. Докато вратите се затваряха, той седна в другия край на вагона и тутакси отвори вестник.
Локомотивът отново наду свирка и големите колела започнаха да се въртят, бавно увеличавайки скоростта. Вагонът леко се разтърси, наклони се наляво и надясно, сетне влакът потегли с равномерно темпо напред, докато колелата ритмично потракваха върху железопътните релси.
Германският войник, седнал срещу Изабел, огледа вагона. Погледът му се спря върху Маклийш. Той потупа приятеля си по рамото и двамата мъже се надигнаха.
Изабел се наведе напред.
— Bonjour — рече тя с усмивка.
Войниците тутакси седнаха обратно.
— Bonjour, мамзел — изрекоха в един глас.
— Френският ви е много добър — излъга тя. Седналата до нея набита жена в селски дрехи изсумтя отвратено и прошепна на френски:
— Би трябвало да се засрамиш от себе си.
Изабел се засмя кокетно.
— За къде пътувате? — попита тя войниците. Щяха да прекарат часове в този вагон. Беше по-добре да задържи вниманието им върху себе си.
— Тур — отвърна единият, докато другият каза: — Онзен.
— А. Знаете ли някакви игри на карти, за да мине по-бързо времето? Аз нося едно тесте.
— Да. Да! — засия по-младият.
Изабел бръкна в чантата си и извади картите. Тъкмо раздаваше за следваща игра — и се смееше — когато следващият летец се качи във влака и се промъкна покрай германците.
По-късно, когато дойде кондукторът, тя му подаде билета си. Той го взе и отмина.
Когато приближи до летците, Маклийш спази точно инструкциите — подаде билета си, без да вдига глава от вестника. Другият пилот направи същото.
Изабел изпусна дъх на облекчение и се облегна назад на седалката.
Изабел и четиримата пилоти стигнаха до Сен-Жан де Люз без произшествия. Два пъти минаха — разбира се, отделно — през германски контролно-пропускателни пунктове. Войниците, които бяха на пост, хвърлиха само бегъл поглед върху фалшивите документи и промърмориха danke schön[63], без дори да вдигнат глави. Нямаше блокада за свалени вражески пилоти и очевидно не им бе хрумвал подобен дързък план.
Но сега Изабел и мъжете наближаваха планината. В подножието на горите, покрай реката имаше малък парк и тя седна на една пейка с изглед към реката. Летците дойдоха, както бе планирано, един по един, като първи беше Маклийш. Той седна до нея.
Останалите заеха близките пейки.