Благородният произход на сенатора бе съмнителен от гледище на хералдиката249. Родът му не водеше началото си от златния век на митическите царе, нито пък имаше нещо общо със смелите предци. Но от гледище на времето, в което живееха, благородният произход на тази широкочела глава с три дебели гънки под брадата бе безспорен, тъй като Авиола беше най-богатият мъж в империята след императора. Освен това преди години Август — заради заем от един милион — го удостои със сенаторско звание. Но тази прекрасна действителност имаше и обратната страна; завист и атаки към хазната му от всички страни, грижи за непрестанно увеличаване на златото, страх за имуществото и за главата — все неща, които логически произтичаха от епохата.
Римското право, предизвикващо възторг векове наред, по време на императорите се превърна в право на по-силния. Законът, гранитната основа на държавата, се превърна в произвол на силните. Опитай се само да живееш в тази несигурна атмосфера на доносници и съгледвачи по петите ти! Опитай се да живееш във времето, когато Сенека ораторствува за величието на душевното спокойствие! По-добре би било палачът да му запуши тази премъдра паст!
Авиола не принадлежеше към образованите хора, които можеха да се похвалят с душевно спокойствие. Той не умееше да се владее и при тези негови лоши утринни настроения клиентите изпитваха на гърба си презрението му, а робите — камшика. Авиола идваше на себе си само тогава, когато до слуха му стигаше звънът на златото. В същия миг неподвижната камара от месо и сланина, изведнъж ставаше подвижна и пъргава. От този звук всичките му сетива се изостряха, тъй като търговията и лихвата, макар законът строго да ги забраняваше за лицата със сенаторски сан, бяха за него светлина в мрака, кръв в жилите.
Ето, това е смисълът на битието за Авиола! Със своя оръжеен монопол и с хилядите си мошеничества той беше се добрал победоносно чак до най-висшия сан. А сега, горкичкият, да трепери от страх за тези почтено спечелени жълтици и за главата си! Eheu!250 И всичко това заради проклетия Тиберий! Той като че ли чувствува, че му се готви нов заговор и унищожава сенаторите, пролива потоци благородническа кръв. О, Тиберий! Щом в празния череп на Авиола се появи това име, краката му се разтреперват и в гърлото започва нещо да му пресяда…
Авиола се отърси от рояка клиенти, нареди на трапезита да им изплати възнаграждението. Стана от креслото, в което приемаше утринните почести, и се зае с изпълнението на здравословното правило на Цицерон: след всяко ядене — хиляда крачки. Това означаваше да обиколи пет пъти големия атриум.
В мозъка му, претъпкан с цифри, след първата обиколка на атриума си направи местенце и една друга мисъл: малко дни останаха и — край на страха! Щом падне Тиберий, а с него и Калигула, край на страха за всички монополисти, начело с Авиола!
При втората обиколка той си спомни: днес на обед ще седнат около неговата маса тези, които ще подкосят завинаги краката на стария император. Днес в неговия дом (а защо точно в неговия, дявол да го вземе?) ще се реши кога ще си разчистят сметките с каприйския вампир и неговите приближени. А после? О, това няма да бъде шуртене на златен поток, това ще бъде наплив, река, океан! Авиола се спря за малко. „Имам всичко. Единствената ми дъщеря Торквата има и ще има също всичко. Дворецът на Веста струва два милиона и се харесва на момичето. Трябва да го има. А пък на мен ми се харесват медните рудници в Хиспания. Този женкар Ренунций не е способен да ги поддържа и постоянно губи, макар че това е златна мина. И нека Оркус ме глътне, ако също така не е нужно да си купя ново стадо млади момчета и момичета от Гърция или Азия за радост на тялото! — Авиола примляска и се усмихна: — Но преди всичко ще си купя консулите на новата република, пък както ще да се казват те!“
Той се препъваше из атриума, плъзгаше поглед по алабастровите форми на мраморните богини. Погалваше някоя по бедрата, друга по гърдите… Но изведнъж се спря. И недовършвайки четвъртата си обиколка, побягна, доколкото това му позволяваше туловището, към градината.
На хълма посред градината се издигаше прекрасен павилион, откъдето се виждаше всичко. Тук от време на време се събираха заговорниците, и днес ще се съберат тук. Върху мраморния корниз на павилиона сутрин кацаха гълъби. И днес са там.
Авиола се задъхваше от вълнение. Бързо ги броеше: един… три… шест… осем! Слава на боговете! Чифт! Добро знамение за днешното заседание. Добро знамение за неговите резултати. Потърка радостно ръце, но изведнъж забеляза, че един от гълъбите разпери криле и литна. Останаха седем. Осмият изчезна между платаните. Предател!
249