Кръвта застина в жилите на Авиола. Какво означава това? Началото — успешно, а на края — провал?
След като уплахата и объркването му попреминаха, той се опомни и нареди на робите да приготвят хубав глиган, за да го принесе в жертва на боговете. А месото чудесно ще се приготви за днешния обяд. Така поне ще спести две скъпи мурени. Кому да принесе жертвата? На Меркурий или на Юпитер? Или на Марс, бога на войната, от която най-добре би се напълнила хазната му? Колебаеше се. Кого да предпочете? Но търговията си е търговия, помисли си той, и се спря на Меркурий.
А когато след малко гледаше струйката кръв, бликнала от гърлото на глигана, той от все сърце пожела това да бъде кръвта на императора. Ако и тя потече така, и то съвсем скоро, обещавам ти, о, наш бързоноги боже, цяла хекатомба! Не само глигани, но и бикове! Цяло стадо бикове — кълна ти се! Кълна се пред целия Олимп!
Душен бе този ден, макар градините да ухаеха от пролетни минзухари. Душно бе и в малкия триклиниум на павилиона, откъдето можеше да се види на триста крачки кой идва.
Авиола нареди да донесат в павилиона закуски и вино. На управителя пошепна да приготви всичко за игра на зарове, с което искаше да заблуди робите, че сенаторите, както това бе прието, тайно ще се отдадат на хазарт. За забранената игра има глоба. Но за такова нещо робът няма да предаде господаря си… После нареди да го отнесат в павилиона, за да посрещне гостите.
След малко по алеята, покрита със синьо-зелен травертин251, се показа първата лектика. „Ако е Сервий Курион, помисли си Авиола, това ще е добро знамение. Веднага ще му кажа, че гълъбите предвещават предателство.“ Но като разпозна носилката на бившия сенатор Юлий Вилан, когото по заповед на императора кредиторите ограбиха и той, вече обеднял, трябваше да се откаже от сенаторския сан, Авиола се намръщи. Но веднага се престори на любезен и прегърна госта. После приветствува Бибиен. След него, съпровождан от Луций, излезе от носилката Сервий Курион. Висок, слаб той вървеше енергично. Откъм другия вход се приближаваше вождът на публиканите и изкупвачът на данъците в Панония Пизон. Последни пристигнаха едновременно през други входове на градината старият сенатор Улпий и търговецът на роби Даркон, оглавяващ корабния монопол. Всички се спираха при Луций, възхищаваха му се, отново го поздравяваха за речта в сената и за наградата. Само Улпий мълчеше.
Авиола постави Сервий Курион начело. Огледа гостите си, преглътна на сухо и ококори очи: осем! Като гълъбите. Кой ще е предателят?
Сервий започна събранието с лоши вести: „Шуреят на Авиола Гней Помпилий, командуващ хиспанския легион, трябва да се върне заедно с войниците си тези дни в Рим. Помпилий е отзован внезапно по заповед на императора и ще бъде преместен в Мавритания252. На него вече не можем да разчитаме. Освен това дочух, че Марк Вилан, един от нашите, е арестуван за лихварство. Истина ли е това?“ Погледна към Юлий Вилан. Той мълчаливо кимна.
Пред очите на Авиола притъмня. Заради лихварство Вилан даваше заеми с тридесетпроцентова лихва, а той, Авиола, често — и с петдесет процента. Обръчът се стяга.
Разпитът на Марк Вилан ще се състои още преди априлските календи253. Знаете какво означава това, ако го подложат на мъчения, нали?
— Марк ще приеме да го мъчат, но няма да проговори! — опита се Юлий да защити брат си.
— Кой знае — изрази съмнение Улпий.
— Дори да мълчи, пак лошо — каза Сервий. — Ще дойде редът на други от нас, и то скоро. — Сервий тихо продължи: — Неотдавна Сенека бе при тирана на Острова. Тиберий искал да се върне в Рим!
Сякаш гръм удари върху павилиона. Лицата на всички пребледняха, очите се изблещиха. Ужасът стисна гърлата им. Императорът ще се върне, за да си разчисти сметките с опозиционерите! Всички, които седят тук, ще загинат под секирата на палача. Кога? Колко дни, колко часа още им остават?
— Няма да направи това — каза изведнъж Улпий. — Няма да се върне. Вече няколко пъти е стоял нощем пред портите на Рим и не е влизал в Града. Страхува се. И сега няма да влезе…
— Не бива! Трябва да се бърза. Трябва да бъдем по-бързи от него — прекъсна го Сервий. Гласът му, винаги овладян, сега потрепваше. Спокойното му лице помръкна. В очите му, вперени в Луций, се появи страх, Сервий бе мъжествен, всички го знаеха. Той не се страхуваше за главата си, а за сина си… Единствен син, единствената надежда на Сервий.