Луций мачкаше неспокойно диплата на тогата си и избягваше погледа на баща си. В главата му цареше хаос. Събитията се надигаха, а той бе раздвоен, разколебан, раздиран от противоречия.
Сервий делово разпределяше задачите. „Преторианците от личната императорска охрана на Капри, която командува сигурният центурион Варий, ще отстранят Тиберий и Калигула. За тази цел ще купим Макрон. Служил е на императора, ще служи и на нас.
Утре в сената Пизон ще направи предложение за намаляване цената на житото и премахване данъка върху доходите. Информация за това ще се пусне между народа, който непрестанно протестира срещу поскъпването на живота. Нека плебсът разбере кой се грижи за неговото благо: сенатът е това, а не императорът! Трябва на всяка цена да спечелим народа. Приятели, нека сме наясно: каквото обещаем на народа в името на републиката, трябва веднага да го изпълним! Ще разгласим чрез клиентите си, че републиката веднага ще свика народно събрание и ще проведе избори за нови магистрати. Съгласни ли сте? Благодаря. По-нататък. Бибиен и Вилан ще имат грижата стените на рострите, базиликите и домовете да се покрият с надписи против императора. Това, все едно, ще бъде за сметка на народа, който без друго спонтанно го върши. Ние с Улпий ще изготвим списъка на хората в Рим, които трябва да бъдат отстранени. Военните задачи ще изпълнява Луций Курион с доверени или подкупени центуриони. Те ще се заемат с обсадата на императорския дворец на Палатин, канцеларията на Макрон и комендатурата на преторианците, ще обсадят куриите, държавната съкровищница в храма на Сатрун, както и архива на Капитола.
Утре, докато целият Рим се намира в Остия за тържественото откриване на морето, Луций ще прехвърли шест кохорти от сирийския си легион, който се намира в Алба Лонга, в Рим на Марсово поле. Там войниците ще се настанят на лагер. Кохортите ще се придвижат под предлог за тържествения парад, който ще се състои след три дни. Макрон разреши парада.“
— Кой успя да уговори Макрон? — попита Улпий.
Луций почервеня:
— Аз.
Улпий продължително изгледа Луций. Сервий продължи. Главната задача на Луций е да държи в шах със своите кохорти преторианския лагер зад портата Виминал254, докато в сената не бъде обявена републиката и не се изберат първите консули.
— Кои ще бъдат те? — попита Вилан.
Настана тишина. Всеки мислеше за себе си.
— Улпий — произнесе след малко Сервий Курион.
— Курион — каза строго Улпий.
— И двамата — предложи Пизон.
Но Бибиен възрази:
— Не е разумно да изберем и двамата консули измежду нас. Единият би трябвало да бъде от императорската страна, за да ги спечелим.
— Тогава Сервий и братовчеда на императора Клавдий — предложи Улпий. — Клавдий е безобиден, непрактичен мечтател. Сервий лесно ще го ръководи…
Съгласиха се. Отново настъпи тишина. Опасността сякаш бе преминала. Те отново несъкрушимо вярваха в своя успех. И всеки в тишината изпридаше нишките на мечтите си. А когато държавата се върне в ръцете на сената…
Сервий се виждаше в новопридобитото си достойнство „Баща на Рим“. Бибиен вече мислено строеше гигантски водопровод, който щеше да му донесе милиони. Пизон, със съгласието на сената, ще започне да събира данъците и от Норикум255. Вилан се забрави и разсъждаваше на глас:
— Ще настоявам пред сената да ми даде медните мини на Ренунций в Хиспания. Все пак имам право на обезщетение за именията, от които ме лиши императорът.
Всички се обърнаха към разорения земевладелец, който претендираше за най-тлъстото парче. Авиола избухна:
— С какво смяташ да ги купиш тези медни рудници, голтако? Доколкото знам, затънал си до гуша в дългове!
— Няма да дойда при теб за заем — отсече Вилан. — За твоите лихви няма да ми стигне и цяла Хиспания.
Авиола поизправи огромното си тяло в креслото и произнесе важно:
— Аз вече имам два железни рудника в Хиспания. Прехранвам с тях над четири хиляди роби. За да ми се покрият разходите по робите, аз трябва да получа останалите медни рудници.
Лицето на Пизон, което приличаше на попарено, сега стана тъмночервено. Той се обърна към Авиола:
— Чет няма златото, което печелиш от желязото, оръжието и робите. Не ти ли стига това?
Улпий сухо ги прекъсна:
— А разумно ли е да делите кожата, преди да е убита мечката?
Луций слушаше изумен.
Пизон гневно се закани с ръка на Авиола:
— Ти печелиш за сметка на държавата, а аз от нищожните данъци. Ти на един път пъхаш в торбата си по милион, а аз с труд денарий по денарий. Сто пъти си по-добре от мен. От твоите работилници се лее…