Пеенето на петела раздира мрака. Сънищата на хората избледняват. Сънливецът си търка очите. Разкъсаната на парцали мъгла потъва в морето. Отвъд планините, над Алба Лонга, искри зората върху матовосребристите небеса.
Ставайте, лентяи! Не ви ли гъделичка носа ароматът на виното и миризмата на мазнината, капеща от шишовете? Нима не чувате крясъка на чайките над морския бряг? Нима не чувате тръбенето на волския рог? Не ви ли буди този тропот от копита по Виа Остиенсис258, претъпкана с конници и пешеходци, които идват от Рим и бързат за тържественото „откриване“ на морето?
Всичко се пробужда освен морето, което никога не заспива.
Ставай, остийски народе! И бързо на Форума! Никой да не изпусне процесията, това рядко зрелище! Никой да не закъснее — та Октав Семпер вече подрежда музикантите според инструментите. Тънкострунните китари, форминксите259 и пастирските сиринкси — отпред. Зад тях — звънтящите систрони, свирките и кастанетите кротали260, после тамбурините със звънчета, гръмките цимбали и най-накрая — тръбачите на рогове и миди.
— Устата ти е отекла, Лавиний — забелязва Октав Семпер. — Как ще свириш, безделнико?
— Аз свиря на рог, а не с уста, умнико!
— Моите почитания, знаменити Октав! — хили се цимбалистът.
— Октав Семпер — Stupidus261 — обади се с нарочно променен глас един от китаристите.
Октав, изморен, изпотен от напрежение, се разсърди от този прякор, с който го удостояваше цяла Остия.
— Ах вие, глупаци! — едва произнася той с пресипналия си още от снощи глас. — Аз цяла нощ тичам…
— По кръчмите, това ни е известно!
— Работя като вол…
— Пет пъти в годината — на тържествата, иначе хъркаш по цял ден и въобще си в тежест на града, за смях на хората и за срам на боговете…
Октав Семпер вдигна високо ръце, разпери десетте си мръсни пръста към невинното небе и започна да се оплаква:
— В тежест на града, чуваш ли, Аполон… за смях на хората, чу ли, премъдра Минерва… за срам на боговете, о, Юпитер Капитолийски! Как можеш да говориш с мен така, простако? Ако не работя аз, нали работят моите помощници…
— Ха-ха-ха! Глупака имал помощници! Покажи ги, моля ти се, кои са те!
— Моят Аякс и моят Лео! Малко ли е това?
Превиваха се от смях. Магарето и петелът на Октав! И това ми било помощници!
— Как можаха да се намерят! Лика-прилика като два стръка иглика! Представям си ги как вървят един до друг и работят ли, работят за нашия Глупак! Ами таксите, дето взимаш, разбойнико? С това келяво магаре до Рим и обратно — осем сестерции. Къде се е чуло и видяло такова нещо?
Октав не се обиди от думата „разбойник“, но се засегна за магарето си.
— Ако трябваше да имам работа само с такива клиенти като тебе, отдавна да съм пукнал от глад! — И съвсем се разгневи: — Само гребенът на моя петел, запомни това, струва повече от тебе целия!
— Да бе, да, като твоя проскубан Лео друг няма! И все едно, днес ще осере борбата. Петелът на Лавър ще му изкълве главата и от неговия прехвален гребен помен няма да остане!
Октав се изпъчи и каза презрително:
— Моят Лео ще му види сметката на този посерко още при първата схватка. Запиши си го това на носа, глупако!
— Гледайте, тоя пак се фука със своята смрадлива мърша! Че той веднага ще изпружи крака бе!
Това беше вече много, Октав вдигна ръка:
— Залагам десет сестерции! А вие?
— Готово! Съгласни! — викнаха в един глас всички.
Облогът за петлите растеше.
Оставили инструментите настрана, музикантите пляскаха ръце, вдигаха цената. Семпер сияеше от радост:
„Ха така де! Спечели ли моят Лео, всичко ми е вързано в кърпа! Ще си изплатя дълга за магарето и елате после да гледате какво ще направя! Пиршество, каквото Остия не е и сънувала! Та да видите кой е Октав Семпер! Ще ви кажа аз на вас един «Глупак», негодници! Магарето нищо не е. Ще си купя кон и ще возя до Рим богатите чужденци, които идват тук. След време с печалбата ще си купя таверна, дванадесет амфори отляво, дванадесет отдясно…“
Едилът, който имаше в лицето на Октав доверено лице и организатор на всички тържества, прекъсна мислите му:
— Тръбачи, започвайте!
„Ту-ту-ту…“
Пастирите гонят към Форума жертвените животни, чиито рога са позлатени, а около шиите им са завързани сплитки от вълнени конци. Бял бик, розови прасета, бели овни. Жертви за Нептун, бога на морето.
В този миг над планините Албани се възнесе златна птица — слънцето. Трепкащите лъчи пронизаха въздуха, заиграха по гребените на морските вълни. Разпалиха до алено позлатения шлем на мраморната Минерва и заблестяха с преливащите се багри на дъгата в капките роса.