Народе остийски, приветствувай празничното утро с фанфарите на смеха!
Още от златните времена на добрия цар Нума Помпилий, който бе дал на римляните божествените закони, италийският народ предано тачи своите богове. Окичва мраморните им чела с тръстикови венци, принася им жертви с молби или благодарност. Днес всички ще се помолят на Нептун да отвори пътищата за корабите.
Тържището е опустяло. Складовете със стоки са до един затворени — днес е празникът на морето, днес е празникът и на тези, които се препитават от морето. Всички бързат да положат в краката на Нептун своя дар, за да бъде той милостив при буря към рибарите и да ги ощастливи с богат улов.
Ето, начело върви най-старият остийски рибар и носи за бога на морето подарък: малка лодка, изплетена от тръстика. Внучките му — панички със сушени смокини. И всички други подир него носят дарове: камбала, кокошка, паничка маслини, заек, питка сирене, яйца, боядисани в синьо-зелен цвят, погача от бедняшко брашно.
Вездесъщият Октав Семпер подрежда народа в края на процесията. Той е навсякъде. Непрестанно се чува пресипналият му от пиянство глас, накъдето и да се обърнеш — ще видиш неговата тромава фигура или ще усетиш миризмата на гранясало дървено масло, която се носи от него.
— Браво на тебе, Марций! Парче черен баят хляб, пфуй! А я да видя ти какво носиш, Деций? Та това яйца ли са? По-дребни не можа ли да избереш? Кози барабонки са това, а не яйца! Как не те е срам…
Той се вре между рибарите, весларите и носачите, упреква, проклина, ругае…
Остийците добре познават своя Октав Семпер — Глупака:
— Няма ли кой да ти запуши тая уста, плямпало такова, хвалипръцко, блюдолизецо…
— Гледайте го как се кланя на жреците, които се подреждат откъм южната страна на Форума — чак гръбнака си ще пречупи…
Центърът на площада кипи и прелива от багри. Високопоставени гости, сенатори, конници, представители на задморски търговски сдружения… Едни скачат от конете, други — в бели тоги — излизат с жените си от носилките. Това е зрелище за тълпата, която днес не бива нищо да пропусне. Хората се блъскат, изправят се на пръсти, очите им ще изхвръкнат от захлас по прелестните римлянки. Столи от сурова коприна, боядисана със сирийски пурпур, индиго или жълто атицко багрило. Коси, обезцветени с разяждащ сапун и навити на конусообразни тутули262, в които са преплетени ленти с диаманти. Червени обувки от козя кожа. Всяка жена или девойка е същински флакон с драгоценни капуански благовонии…
Глашатаи тичат задъхано пред лектиката от абанос, сребро и слонова кост, която съпровождат шестима преторианци на бели коне.
— Сторете път за носилката на дъщерята на знатния Макрон!
Пурпурната завеска се вдига, робите отварят вратичката и от носилката слиза Валерия. И тутакси пред нея превиват гръб остийските сановници, сипят се ласкави приветствени слова…
Тълпата е изумена! Тази червенокоса жена е същинска Венера! Цялата блести и сияе: карминените устни, златните гривни, рубинените обици, диамантените пръстени. Пурпурната стола кокетно се поразгръща, за да може да се види прозрачната палла от пастелнозеленикава коприна, върху която са извезани златни звезди.
Устремените женски погледи към красавицата оценяват и най-малката подробност от прическата и тоалета й. Вниманието на мъжете е привлечено от осемте огромни етиопци, които вече поставят на земята следващите носилки.
— Това са сенаторите Сервий Курион и Авиола. А момичето с тях е дъщерята на Авиола — важно съобщава Октав Семпер на музикантите — щастлив от възможността да блесне пред тях с това, че знае такива изключителни личности.
Но нямаше повече време за зяпане, тъй като по даден знак от понтифекса процесията потегли към брега.
Начело вървяха ликторите и носеха фасции. Подир тях — двамата остийски дуумвири със стража от преториански центуриони и следвани от другите градски сановници и пристанищни служители. После — гостите от Рим, безкрайна върволица от бели тоги, и на края — първият жрец на Нептун, понесъл тризъбеца на морския бог.
В процесията участвуваха много жречески колегии. Понтифиците, чиято колегия се смяташе, че е основана още по времето на цар Нума, сияеха целите в бяло. Те бяха създали и изпълняваха всички сложни ритуали около различните жертвоприношения: при тържества, сватби, погребения, получаване права за наследство, осиновяване. Въобще играеха много важна роля в римския живот. Преизпълнени със съзнание за своята мъдрост, понтифиците пристъпваха с достолепие, което още веднъж подчертаваше значението им за цялата държава.
262