Фламините, жреци на трите бога — Юпитер, Марс Сабински и Квирин, — също вървяха величествено. Те носеха островърхи кожени шапки и по техните дрехи, които се придържаха само от катарами, не биваше да има нито един възел или бод. Съпругата на фламина, който извършва жертвоприношенията на Юпитер, жрицата на Юнона — крачеше в дълга бяла риза с червеникавожълта забрадка, върху лицето й — реснисто златно покривало, коси навити на тутул и преплетени с червена панделка.
Подир тях сякаш плуваха с белоснежните си одеяния с покрити глави весталките. Тяхното задължение бе да поддържат свещения огън на Веста и да пазят славния паладиум — древна дървена статуйка на Минерва, която според, преданията Еней е донесъл от Троя в Рим. Те се носеха по главната остийска улица Decimanus maximus263, изпълнени със съзнанието, че са неприкосновени.
След това вървяха благородните авгури, облечени в тоги претексти264, обточени с пурпурни ивици, и носеха символа на жреческия им сан: островръх жезъл. Те бяха тълкувателите на народните римски пророчества, съхранени в Сибилините книги, предсказваха съдбата на Рим, успехите, и пораженията в битките. Отгатваха бъдещето по полета на орлите и ястребите, а също така и по гласовете на гарваните, бухалите и петлите. Разчитаха съдбините на света по кълването на свещените пилета; прегладнялото или презобено пиле, ядеше така, както изискваше интересът на молителя, а твърде често и на самия божествен авгур.
Подир тях вървяха харуспиците; те умееха да предвиждат всичко, каквото ще стане или няма да стане в живота по вътрешностите на убитите жертвени животни, чийто черен дроб, жлъчка, бели дробове и сърце предсказваха безпогрешно. Харуспиците можеха да открият знамение и в най-обикновените неща, каквито са например неочакваният звук, нарушил тишината, изскърцването на креслото, гризенето на мишките; а също така ако жертвоприносителят се препъне или пък ако змия или заек му пресекат пътя.
Музикантите със свирки, цимбали, тамбурини и сиринкси предвождаха колегията на салиите — жреци на сабинския бог на войната Квирин. Облечени в пурпурни туники с металическа препаска, лека броня на гърдите, островръх шлем с шило на главата, къс меч в лявата ръка, а в дясната копие — салиите танцуваха по целия път от Форума до брега, удряйки с копията по свещените медни щитове, които робите носеха. Техният танц се съпровождаше от креслива музика в тристъпен ритъм, а добре охранените жреци подвикваха древни аксаменти265, отправяха молитвени песни към Марс, Янус266 и Минерва. Народът не разбираше думите на песните им. Салиите също не ги разбираха.
Следваха фециалите със стъпка на тежковъоръжени воини. Тези жреци носеха голямата отговорност, разбира се, на второ място след негово императорско величество и високоуважавания сенат, за живота и масовата смърт, тъй като обявяваха войните. Това ставаше по следния начин: пред военния стълб в храма на Белона267 в Рим главният Фециал мяташе символично окървавено копие в посока на вражеската страна.
И на края — върволица от жреци, участвуващи в обикновените жертвоприношения, родови жреци, сред които колегиите на луперците268, тиците269 и селските братства. Процесията на жреците завършваше с августалите, чиято колегия бе създал Тиберий в чест на своя пастрок Октавиан Август в годината на неговата смърт. Следваха ги стотици жречески ликтори, хлебарите, които изготвяха обредните краваи, музиканти, глашатаи, слуги, роби, гончии, които водеха предназначените за днешното тържествено жертвоприношение животни, помощници на жреците, които носеха кадилници, панички за кръвта, кошнички за вътрешностите, съдове със светена вода за ръсене и други пособия за ритуала.
И съвсем на края — народът, начело с рибарите, нарамили лодки, изплетени от слама. В тях се поклащаха книжни фигури на тритони, наяди, нереиди и океаниди — Нептуновите придворни.
Жълтите лодки плавно се олюляваха в ритъма на музиката, сякаш плуваха върху морските вълни. Всичко бе в движение: лодките, рибарските рамене — всичко плуваше, всичко се олюляваше, сякаш носено от морските вълни, а морето — това е нашата земя, нашият път, нашата плодородна и хлебородна нива. Люшкаше се върху вълните на човешките рамене и огромно чучело на делфин, който рециариите270 непрестанно се мъчеха да уловят в мрежите си. Олюляваха се и харпуните в ръцете на рибарите, прицелени във въображаеми морски чудовища. Увличащият ритъм възбуждаше и завладяваше хората, които не можеха да танцуват и затова вървяха, олюлявайки се ту на една, ту на друга страна.
264
270