В лодките се изправиха рибарите, станаха от креслата си и гостите. Моментът на свещенодействието накара всички да млъкнат, не се чуваше никакъв звук.
Мъртва тишина. Само една дръзка чайка я нарушава със своя варварски крясък.
При първата амфора — с кръвта — застана понтифексът, при втората — с маслото — Нептуновият жрец, при третата — жрец от колегията на епулоните271. Всички са облечени в тоги претексти с пурпурна обшивка, от вълнените сплитки на главите им се спускат цветни панделки, които потрепват от лекия ветрец. Първата панделка е червеникавочерна, като спечена кръв, втората — светлочервена като младо вино, третата — лимоненожълта като струйка масло.
Под звуците на мида тримата жреци вдигнаха с помощта на робите трите амфори. Слети в една струя, се изливат в морето кръв, вино и масло. Тежката струя пропада във вълните. Водата става кървавозлатиста и искри с всички багри на дъгата.
Понтифексът произнася:
— За вечен мир с морето!
Сияйното слово „мир“ отеква, вятърът го грабва и разпраща надлъж и шир, слънчевите лъчи го понасят по трепкащите морски вълни.
Авгурът пристъпи към голямата клетка. Скъса покривалото и отвори вратцата. Орелът, красив като в чуден сън, заслепен от слънчевата светлина, кацна върху края на палубата. Пладне е, часът на отлива, морето се оттегля в зелените глъбини, сенките са къси и трептящи. Коварните очи на вълните са примижали от игривото сияние на слънцето. Напрежение. Как ще приемат боговете жертвата?
Орелът бавно разпери крила, размаха ги и изведнъж като стрела излетя във висинето.
Възторжените викове от кораба, лодките и брега заглушиха победоносното тръбене на фанфарите. Авгурът с вдигнати ръце възвестява:
— Радвайте се, Quirite! Нептун прие благосклонно нашите дарове. Морето е отворено за всички кораби — бойни, търговски и рибарски. Слава на Нептун! Слава на безсмъртните богове!
— Слава! Слава!
Гостите отново седнаха в креслата си, корабът се обръща към брега. Понтифексът пристъпи към Макроновата дъщеря и произнесе гордо, сякаш всичко, което се случи тук, бе единствено негова заслуга:
— Видя ли, благородна господарке, как Нептун прие нашата жертва?
— Видях — потвърди Валерия, наблюдавайки как Торквата проследява полета на орела в лазурните висини. И забеляза, че лицето й засия обнадеждено и щастливо. Навярно вижда в полета на орела щастливо знамение и за себе си. Сигурно вярва, че Луций пак ще бъде неин.
Валерия гледаше с премрежени очи девойката: „Радвай се. Е, порадвай се още малко. Няма дълго да трае радостта ти.“
— Ще разкажеш ли, красавице, на своя благороден баща?…
— Ще разкажа, многоуважаеми понтифексе. Още днес, щом се върне, ще говоря с него — усмихва се красавицата, а наивната Торквата тълкува усмивката на Валерия като още едно добро знамение. Тя обърна очи към орела. Той се издигаше все по-високо и по-високо, неговите разперени сивкавобели криле се превръщаха в бледа ивичка, която съвсем изчезна в сияйния купол над морето.
Тълпата на брега се разотива. Робите са измили опръскания с кръв Нептун и той гледа в далечината към своето море. Неговият израз е пак спокоен и ласкав. Прие даровете, прие жертвите, но какво ги очаква занапред? Обещава ли спокойно море през цялата година? Трудно се обещава такова нещо. Орелът обеща. Но Нептун не обещава нищо. Морето само ще реши. Нептун ще си стои тук мълчалив и сам ще се изненада, когато най-неочаквано спокойното лице на водата стане бурно и гневно. Тогава и богът нищо не може да направи и отново ще трябва сами да си помогнете, остийски рибари.
28
Следобед лектиките със своя скъпоценен товар поеха обратно към Рим. Подир тях останаха вълни от чудни благовония и леки стъпки по крайбрежния пясък. Вятърът разпръсна благовонията, морето заличи стъпките:
Връщаше се в Рим и народът. На магарета, на мулета, с каруци, пешком. Хората присядаха край пътя да си починат, дъвчеха хляб със сирене и маслини, заливаха хапките си с глътка разредено вино. Мръсните деца хленчеха за още едно парче хляб. Най-малките спяха в прегръдките на майките си.
Остия стихна за известно време. Рибарите се прибраха по домовете си и седнаха да се нахранят. Празничното ядене иска и празнично пиене. За празничното настроение трябва пълна уста. О, прелюбезни Бакх, нещо ни пресъхват гърлата! Я прескочи, Марк, до таверната за още една каничка! Казваш, че е дванадесетата? Няма значение! Това е само началото. Та нали е празник, глупчо! Нептун ще се погрижи да ни напълни мрежите и коремчетата!
Коремите са вече пълни, чак можеш да думкаш по тях като по тъпани, слава на боговете! Хайде сега да развържем езици за това, дето видяхме и чухме днес! На сит корем разговорите се точат лениво…
271