Върху мраморните перила светнаха две жълти пламъчета. Приближаваха се. Императорът потръпна, после се усмихна. Неговият котарак Рубър. Риж, с кафеникави петна котарак, любимецът на Тиберий.
Императорът протегна ръка, за да помилва животното. Но котаракът настръхна, изфуча, жълтите пламъчета бързо се дръпнаха назад и изчезнаха в мрака.
Императорът стоеше неподвижно с протегната ръка. След малко плъзна длан по мраморния парапет, който покорно прие ласката му.
31
На огромната площ на Марсово поле още от ранни зори стояха шестте кохорти от шести легион — над четири хиляди войници в пълно снаряжение, които Луций бе подбрал.
— След изгрев-слънце в храма на богиня Белона дойдоха най-висшите командири и държавници. Макрон пристигна измежду първите и Луций тържествено го приветствува. Сред възторжените викове на тълпата се появи на кон и Калигула. Железен шлем покриваше безформената му глава, златната броня с изкованата върху нея Хелиосова колесница пламтеше като отразено в огледало слънце, синьото, извезано със злато наметало се развяваше подир ездача.
Пред храма на богиня Белона великият жрец принесе в жертва крава, свиня и овца. Отвътре се чуваше хоралът на жреците. Жертваният дим се възнасяше в ранното утро направо към небето.
Императорската свита се метна на конете.
Калигула — с Макрон от дясната си страна и Луций от лявата — пое с цялата свита към войската и спря пред строя. Тълпите се взираха в него. Калигула вдигна десница и извика:
— Да живее шести легион, Ferrata285!
Войниците отговориха:
— Чест и слава на император Тиберий! Чест и слава на Гай Цезар!
След това Макрон произнесе реч. От името на императора той благодари на отсъствуващия легат Вителий, на неговите центуриони и на всички войници за храбростта, проявена в Ориента. Съобщи им заповедта на императора: легионът остава засега в Рим до ново разпореждане на императора. После Макрон започна да чете имената на наградените центуриони и войници, а Калигула лично им връчваше отличителните знаци за храброст. Накрая, под екота на бойните тръби, заедно с Макрон и Луций направи преглед на военната част. След това цялата свита застана с лице към войниците. Калигула и Макрон поздравиха на сбогуване войниците.
Над редиците се понесе:
— Ave Гай Цезар. Ave Невий Макрон! Ave легат Вителий!
И изпълнили необходимата формалност, войниците викнаха спонтанно:
— Ave Луций Курион!
Четири хиляди гърла викаха така, че Марсово поле кънтеше:
— Ave Курион, Курион! Курион!
Луций почервеня и се смути от неочакваната проява на обич на своите войници, почервеня два пъти повече от това, че всичко стана пред Калигула, и вдигна ръка за поздрав.
А легионът продължаваше да вика:
— Курион! Курион!
Макрон се смееше:
— Виж ти как войниците на Вителий са обикнали Курион! Това не е шега работа! А, млъкнете най-после!
И се обърна към Калигула:
— Тръгваме ли, мой драги?
Те се отправиха към Капитола. Подире им гърмеше песента на войниците:
Известно време принцът със свитата си вървеше мълчаливо. Усмихваше се, но мускулите на лицето му нервно потрепваха. Той попита:
— Какво си направил, Луций, че толкова те обичат?
В неловката тишина Макрон тихо отговори:
— Вителий ми писа за това, Луций е живял просто, както войниците. Като един от тях. Нали виждаш, мой благородни, че му викат направо Курион. Такъв си е Вителий — засмя се той. — Гледал си е повече спокойствието. А Луций, казват, не си е позволявал никакъв разкош. — Но за да не изглежда похвалата чак толкова блестяща, добави присмехулно: — Това са те алчните кариеристи. Простите войници. Но добави сериозно: — Това са и новите герои на Рим, новите регуловци и муциовци286, смели и предани. Нали, мой принце?
Калигула кимна. Завист стискаше гърлото, му, но той се владееше. Обърна се към Луций и каза колкото можеше по-сърдечно пред цялата свита:
— Можеш да разчиташ на моята обич, Луций. Ще видиш как Гай Цезар умее да цени храбростта и предаността на своите приятели!
286