Из триклиниума тичаха голи момчета и разнасяха в златни купички вода, смесена със сняг. Гостите мокреха в тях ръце, някои си разхлаждаха слепоочията. В къдрите на момчетата избърсваха мокрите си пръсти.
Невидими музиканти докоснаха струните на арфи и надуха кларнетите и флейтите. Робини в оранжеви хитони сновяха между лежанките и масите, подавайки купи с фъстъци. Калигуловият „организатор на удоволствията“ Муций бе разпределил работата. На роба Ксеркс бе възложил да се грижи за изненадите, които трябваше непрестанно да се сипят върху гостите от отворения покрив на залата: кошнички със сладкиши, цветя и шишенца с благовония. Ксеркс с тревога наблюдаваше отгоре една прекрасна млада робиня, която предлагаше орехи на Хатерий. Дебелата, обрасла с червеникави косми лапа на Хатерий се плъзна под хитона на робинята. Робинята Антея, любимата на Ксеркс, почервеня. Ксеркс скърцаше със зъби от гняв. Но той изведнъж се усмихна до уши и зъбите му блеснаха весело: Антея с котешко движение се изплъзна от Хатерий и избяга.
Окачени на тънки верижки, от тавана се спуснаха сребърни светилници, които така наподобяваха звездите, че събрани в един огромен кръг, те образуваха дванадесетте съзвездия на зодиака.
Калигула отпочиваше върху лежанка от абанос и слонова кост сред пъстроцветни възглавници. Над главата му светеха седем звезди, разположени като в съзвездието Дева, под чийто знак се беше родил. Той целуваше рамото на Друзила. Друзила търпеливо понасяше нежностите на брат си и странно се усмихваше. Тя не престана да се усмихва и тогава, когато Калигула свали от главата си венеца от рози, какъвто имаха всичките му гости, и го хвърли демонстративно в краката на Ения. Участниците в пиршеството наблюдаваха всичко това с притаен дъх.
— Охо, ново съзвездие на нашето небе — рече ехидно Бибиен на Улпий.
— Бъдещият властелин на света и съпругата на императорския наместник. От каква ли величина ще бъде звездата на Макрон в това съзвездие?
Авиола се наведе към Сервий:
— Великолепен съюз. Готов съм да се обзаложа на хиляда ауреи, че Макрон ще спечели от това всичко, каквото поиска. Vivamus!288 — Той подаде чашата си на роба, за да я напълни, вдигна я с хитра усмивка към Сервий и я изпразни на един дъх.
Макрон, като се усмихваше предано на Калигула, шепнеше на Ения, прилепнала до него:
— Не си играй с венеца, моля ти се, а си го сложи на главата. Гледай само как те е зяпнал! Няма да видиш голям зор с него, момиче. Действувай!
— Ах ти, свинар, мръсен безсрамник — прошепна Ения непривично грубо. Тя беше обидена от простащината, с която мъжът й я тикаше в кревата на принца. Но същевременно изпрати многообещаващ поглед на Калигула.
— Нашата скъпа императорска глава — обърна се тихо Мнестер към Сенека — без венеца прилича на диня, очукана от градушка.
Сенека се усмихна.
Калигула навярно също съзнаваше това. Той се приповдигна, разпери театрално ръце и заговори, сякаш скандираше стихове:
— Вятърът на любовта ми грабна венеца от главата. Eheu! Кой ще ми даде друг?
Мъжете и жените наставаха, сваляха от челата си венците и ги хвърляха с викове в краката на Калигула. Той благодареше, изпращайки целувки на жените. Отгоре на невидими нишки се спускаше прекрасен венец от червени рози. Любимецът на Калигула, Лонгин, очарователен младеж с дълги коси, извика:
— Боговете ти пращат венец!
Той помогна на принца да мушне шилестата си глава във венеца. Залата ликуваше.
По даден знак от „организатора на удоволствията“ през осемте входа в залата притичаха робини с нови венци за гостите. Антея подмина масата на Хатерий и слагайки венец върху главата на Сервий, се усмихна нагоре, откъдето предполагаше, че я гледа Ксеркс.
Ритъмът на музиката се промени от танцов в маршов.
Върху подноси от оникс робите разнасяха под ритъма на музиката раци, паунови яйца, печени в пепел, месо от печени козлета с гъби и желе от пиле. Масите се отрупаха с нови лакомства; свинско виме, пържено в масло, твърди жълтъци с горчица и черен пипер, печени бичи тестикули във вино, мурена — морска змиорка — с лют сос гарум, след който в устата дълго пари. Вино — бяло, зелено, жълтеникаво, златно, светлочервено, червено, тъмночервено, черно.
Полунощ отдавна бе минало. През отворения покрив в залата падаха безшумно, като описваха треперливи кръгове във въздуха, розови листенца. Небесното око над триклиниума се олюля от мигането на звездите. В залата нахлу ароматът на палатинските пинии. Сякаш отдалече долиташе нежната мелодия на еоловите арфи.