И Макрон посегна към шишенце с благовоние. Понапръска се, вдъхна дълбоко аромата. Не му се хареса. Той предпочиташе миризмата на сено, дърво, миризмата на кожа и обор. Изведнъж си спомни нещо и се усмихна: „Дори когато изляза от банята, целият намазан с благовония и помади, и застана пред стария император, все ми се струва, че каквото и да правя пак си мириша на говежди тор. Сякаш го виждам как му се издуват ноздрите и се отвръща от мене. А с Калигула не е така. С него сме си някак по-близки. Ах, само да стане…“
Калигула започна да се отегчава от апатичната и прозяваща се скришом Друзила. Той я отведе да спи и се върна. И сега лежеше до своя любимец Лонгин, рошеше къдравите му коси и гледаше Ения.
Възбуден от нейните многообещаващи усмивки, Калигула нареди на организатора на удоволствията да съобщи, че по ориенталски обичай днес се разрешава на гостите да излязат на въздух, да се разходят и освежат с напитки в палатинските градини, докато отново ги призове гонгът.
После, обеща принцът, той самият ще придаде още по-голям блясък на нощта със своето изкуство.
Не бе лесно човек да се вдигне подир толкова обилна храна и след толкова изпито вино. Но какво да се прави? Обещанието на Калигула се посрещна с аплодисменти. Гостите наставаха, заувиваха се в тогите си, защото навън бе хладна нощ, и бавно, като се стараеха да запазят не само равновесие, но и радостен израз на лицата си, излизаха през осемте врати на триклиниума в градините. Вървяха достолепно, едва пристъпвайки, тъй като в Рим само робите бързат.
Нощта просветляваше. Кората на платаните сивееше в утринната мъгла, стволовете напомняха тълпа прокажени.
Отдалеко се чуваше скриптенето на коли, които само до изгрев-слънце имаха право да откарват месо на Говеждия пазар и плодове и хляб — на Тържището.
А наблизо, откъм нарочно неосветените кътчета в градините, звучаха лири.
Неколцина гости се отправиха към огромните курни на вомитория289, направени от червен мрамор. Те си помагаха с паунови пера да освободят място в стомасите си за нови лакомства. Други се пръснаха из градините, плашейки с разговорите си птиците в златни клетки, окачени по дърветата.
Сервий заведе Авиола при вомитория и отиде да търси сина си. Срещна го на пътечката, потулена между чемшировите храсти. Вървеше бавно, замислено.
— Какво великолепно общество е събрал днес Гай Цезар — каза той силно на Луций. — И с какво внимание те удостои!
Луций не забеляза иронията, вниманието на Калигула го ласкаеше и той се съгласи с баща си. Вървяха мълчаливо близо един до друг. И Сервий се обърна спокойно към сина си:
— Иди на двора, където чакат робите. Забравих си шала в лектиката. Донеси ми го. — И тихо добави: — Там ще намериш Нигрин. Нека веднага се качи на коня и изпълни поръчението ми. Той знае кому какво трябва да предаде. Светкавично да замине. Настъпил е нашият час, сине! Сложи след пиршеството това съобщение в дупката на дъба. — Той бързо му подаде малък свитък и каза силно: — Утринният хлад е вреден за моите бронхи. Донеси ми по-скоро шала, драги!
Луций покорно се обърна на пета и тръгна. Сервий остана на мястото си, загледан в светлеещото небе.
Луций разбра: Нигрин трябва да полети към Мизенум, да се прехвърли на Капри и да предаде на Варий, центуриона на личната императорска охрана и верен човек на Сервий, следните две думи: „Приветствуваме императора“. Тази парола означава „Убий!“ Нигрин е сигурен човек. Варий ще изпълни заповедта. И то с удоволствие. Защото ще стане богат, ще получи имение с петстотин роби. Войниците от неговата центурия ще напуснат службата и ще си обработват нивите и лозята — награда за преданост към републиката. До няколко дни ще паднат главите на двамата тирани и Сервий Курион ще обяви в сената републиката. Две глави. На Тиберий и на Калигула. За Калигула, сина на Германик, римският народ ще ридае и ще роптае. И Луций ще трябва да усмири тълпите с кохортите на своя сирийски легион. Сенатът ще му се отблагодари. Ще му се отплати с тържествени почести. Това е голяма слава!
Луций вървеше машинално. Вървеше покорно, накъдето го бе отпратил баща му. Болка пронизваше слепоочията му. Да. Този миг трябваше да настъпи. Но дойде по-рано, отколкото очакваше. Вече не може да се извърта и да играе на двете страни. Но и да се измъкне, вече не може. Трябва категорично да реши: републиката или императорът!