Над огромния отвор на покрива започна да се съмва. Пламъците на светилниците, съперничещи до преди малко на зазоряването, сега изглеждаха посърнали, бледни.
Двойка гладиатори — германец и тракиец — се биеха върху подиума с къси мечове. Порция човешка кръв към едно пиршество винаги е била нещо любимо в Рим, но днес гостите не обръщаха особено внимание на състезателите. Когато тракиецът се свлече, те вдигнаха безучастно ръка с палец надолу — habet!290 — германецът прободе гърлото на тракиеца и се заклатушка на излизане от залата, целият окървавен.
Неспокоен, робът Ксеркс наблюдаваше отгоре всяка крачка на любимата си. Антея, заедно с другите робини, разпръскваше благовонни между масите, избягвайки масата на Хатерий. Зает с вкусно приготвените пълнени гълъби, той само от време на време поглеждаше към нея и продължаваше да яде. Тъпчеше се и Авиола, пиеше и Сервий, който в началото бе доста сдържан. Макрон викаше като пред войници на полигон. Вилан пееше някаква просташка песен, Мнестер скандираше монолога на Орест и с удари на чашата, върху масата подчертаваше дължините на стъпките в хекзаметъра. Полупиян, бе и старият Велей Патеркул, подлизуркото, който възхваляваше Тиберий в своята „Римска история“. Виното замайваше всички. Неговите изпарения се издигаха нагоре като мъгла и възкиселата миризма дразнеше робите на стряхата.
После екнаха бойни тръби. Техният зов бе подхванат от напевните флейти и опияняващите кларнети.
Енергично се разтвориха завесите на главния вход и в триклиниума влезе колесница с високи колела и позлатени наплати, теглена от менади291, които имаха само кожени пояси около бедрата си.
Върху колесницата — голяма бъчва, на чийто ръб седеше, потопил крака във вино, бог Дионис. Лозовият венец падаше на челото му, в едната си ръка държеше тирс, обвит с бръшлян. Богът бе облечен в къса златна туника с извезани зелени длановидни листа.
Около колесницата, под виковете на менадите, които се държаха като пияни, шумно подскачаше тълпа от космати сатири.
Гостите възторжено вдигнаха натежали глави. Познаха в Дионис Калигула, бъдещия император. Изправиха се с мъка, а някои едва се държаха на краката си, и започнаха бурно да аплодират.
Виковете: „Здравей, божествен Дионис!“ се смесиха с пискливото „Evoe“ на екзалтираните менади и сатири.
По знак на Ксеркс върху бога и сюитата му се изсипа дъжд от розови листенца. Колесницата спря посред триклиниума, Дионис загреба със златна съдинка вино от бъчвата и напълни чашите на Ения и Макрон.
Сто ръце поднесоха своите чаши:
— И на мен, о, божествени!
Гостите потиснаха в себе си отвращението от напитката, в която Калигула бе измил уродливите си крака, и се блъскаха с чаши в ръка към бъчвата, като сипеха комплименти и изразяваха все по-бурно и по-бурно възторга си. Ликуването достигна своя връх, когато Калигула излезе от бъчвата и започва да танцува върху подиума, като въртеше тирса. Кльощавите крака се мотаеха, под безформеното му тяло, богът лъхтеше и размахваше наляво-надясно тирса, сякаш биеше мухи. Инструментите на музикантите дрънчаха, трещяха, пищяха. Менадите крадешком пиеха от чашите по масите.
Сенека побутна Мнестер:
— Не се смей, актьоре, ако ти е мил животът!
Мнестер измени гримасата си в сияеща усмивка и извика:
— О, какво наслаждение е да гледа човек твоя танц, божествени!
— О, божествени! О, велики Дионис!
Погледите на Луций и Сенека се срещнаха. Лицето на философа изразяваше отвращение. Луций беше като смазан от срам. Ения аплодираше и гледаше нагоре към ухилените лица на робите, надвесени над отворения покрив. Може би изпитото вино или пък любенето с Ения скоро подкосиха краката на танцуващия Дионис. Богът се сгромоляса на пода. И докато част от възторжените зрители бурно аплодираше, допуснала, че това е замисленият финал на танца, други се заеха да вдигат божественото тяло. Не им се удаваше лесно, защото самите те едва се държаха на крака. Когато най-после го вдигнаха, видяха голяма цицина върху челото на Калигула. Той се отказа от грижовните желания да му се помогне, отпусна се върху лежанката и скоро заспа.
След като робите, под надзора на Ения и Макрон, го отнесоха, Ения не се върна вече в триклиниума. Изчезна и Луций. Макрон се разположи върху лежанката на Калигула, за да замести домакина. Бе спокоен, самоуверен. Макар и доста пиян, знаеше добре какво прави. Разговаряше със сенаторите за вкусните ястия и от време на време поглеждаше към големия воден часовник, поставен в краката на бронзовия Хронос292. Когато той покаже първия час след пладне, Макрон ще събуди Калигула и двамата ще се отправят към набелязаната цел.