Калигула замига:
— Този момент никак не е далече… Ти мислиш ли… вярваш ли?…
— На себе си аз вярвам винаги — каза Макрон спокойно.
Но принцът не бе спокоен. Гласът му потрепера:
— Би трябвало вече да тръгваме…
— Всичко е приготвено, мой принце. Нашите коне и твоят съпровод.
— Как… как… не, нищо… — запелтечи Калигула. — Да тръгваме вече! — скочи той нервно и целият се разтресе. — Искам най-после всичко да свърши! Тръгвай веднага!
Макрон кимна.
Портите на двореца се отвориха широко, двамата ездачи се понесоха в галоп, подир тях — преторианска конница — Тъкмо в този момент Луций се приближаваше към портите.
— Мой Гай! — извика той.
Конят на Калигула префуча край него, принцът зърна Луций, но не се спря. Макрон кимна приятелски на Луций, отминавайки го.
— Мой Гай! О, богове! Чуваш ли? — крещеше Луций, но думите му бяха заглушени от тропота на копитата.
34
Странни неща ставаха тези дни, когато Тиберий реши да се върне в Рим.
На сурентския бряг край Скутола внезапно се появи ято полски скакалци. На следващия ден сутринта лозята около Херкулан побеляха от сняг. Една нощ след това земята се разтърси и маякът на Капри се срина.
Императорът бе суеверен от малък. Но отчаяното желание да се върне в Рим надви страховете му от лошите предзнаменования.
— Защо, защо, искам на всяка цена да се върна, Тразил? Ти казваш: констелацията не те съветва това. Предзнаменованията около мен са предупредителни. Разумът ми казва да не влизам в Рим. Еднакво ме ненавижда и старо, и младо. Обясни ми, Тразил, какви тъмни сили подтикват човека, когато той иска да изпълни своята воля въпреки всичко?
Тразил, в жълто-червен таларий300 на карета, по подобие на ориенталските магове, гледаше развълнуваното море И мълчеше.
— Или след единадесет години искам отново да дишам мръсния въздух на Рим, макар че тук си имам такъв свеж? Или искам пак да видя пътя, по който триумфално съм вървял към Капитола? — Той наведе глава и понижи глас: — Или пък искам да се върна по местата, където съм изживял няколко щастливи мига с Випсания? Вдигна очи. — Говори! Защо? Ти сигурно знаеш това!
Тразил сви рамене и отговори с въпрос:
— Защо изгнаникът копнее да се върне обратно в родината си? Защо се връщат прелетните птици през моря и планини в своите гнезда? Защо бърза пътникът към мястото, от което е тръпнал? Защо отново, и отново го тегли човека към пропастта, над която е почувствувал, че му се замайва главата?
След това двамата старци млъкнаха.
На следващия ден, четири дена преди мартенските иди301, по времето на консулите Гней Ацероний Прокул и Гай Петроний Понций, императорът преплува с малка свита до Мизенум. Качи се в лектиката, а неговата охрана го последва на коне. Подир тях — коли с роби и всичко необходимо за удобството на императора. На отделна кола возеха в красива клетка гущера на императора.
Процесията, съпровождана от преторианци, пое към Рим по Виа Апия. Беше душно. Тежки облаци се влачеха по небето и затулваха слънцето. Императорът се потеше в лектиката. Той ежеминутно дръпваше завеските и гледаше как пейзажът край шосето бавно отплува назад, макар че робите, които се меняха на всеки час, бързаха с носилката, колкото сили имат. На императора му се струва, че те умишлено се бавят. Че нарочно задържат ход. Нервно мачка копринения си шал, злобно го къса със зъби. Ругае, заплашва, хвърля на робите — той, старият скъперник — ауреи, за да стигнат по светло до портите на Рим.
Нигрин, пратеникът на Сервий, бързайки към Капри с паролата за смъртта, срещна императорската процесия. Пратеникът нямаше представа какво съобщение носи, за какво става дума, знаеше само паролата, която трябва да предаде. Когато видя процесията, той попита за центуриона Варий — командира на личната императорска стража. Узна, че е останал на Капри. Пришпори с пети коня в слабините и продължи нататък…
Не бе по силите на човека това, което императорът изискваше от носачите. Те не пристигнаха навреме.
Падаше нощ и императорът, разбрал напразните усилия, заповяда да спрат на седмата милиарна колона и да вдигнат стан на ниското възвишение край пътя. Не искаше да се промъква в Града нощем като хищен звяр подир плячка. Ще влезе там сутринта, по светло, с цялата си слава, с Калигула и Макрон, които идват насреща му от Рим. Двамата скоро се появиха. Поздравиха цезаря с изключителна учтивост.
Съгледвачите на Сервий, които следяха Калигула още от Рим, бяха учудени. Те разпитаха кой лагерува край Града и изчезнаха в тъмното. Един от тях се понесе на коня си обратно, за да уведоми Курион, че императорът се намира пред портите на Рим.
301