Философът стана мрачен. С най-голямо удоволствие би нахокал този кресльо, но Сенека е предпазлив човек. Каза спокойно:
— Възглед срещу възглед, мой принце. Според мен и според философията на стоиците — всички хора са равни.
— Позор! Гадост! Обида! — кряскаше Калигула.
Тиберий се обърна към Харикъл и Тразил. Интересуваше го мнението на двамата гърци.
— Какво мислите вие двамата за това?
— Ние сме чужденци, ваше величество — отклони отговора Харикъл. — Не е редно ние тук…
— Ние — проговори Тразил, след като лекарят замълча, — ние, гърците, сме хора на чувствата. Още нашият Платон е изказвал възгледа си за идеалната държава, в която господствува човечност и справедливост…
— Нима вашата Елада е толкова съвършена? Съществува ли в нея човечност и справедливост? — изврещя присмехулно Калигула.
— Не — каза тихо Тразил. — Вече не. Римляните промениха всичко у нас…
— Всички империи са се крепили на робството — говореше наизустено Калигула. — Империята на фараоните, на Хамурапи, на Навуходоносор, на персиеца Дарий, картагенската, империята на Александър Велики…
В настъпилата пауза се чу шепотът на Сенека:
— Но къде са сега тези империи?
Подир думите му в триклиниума се възцари страшна тишина, която дръзко предвещаваше бъдещето на Рим. Тиберий чувствуваше как кръвта в жилите му кипва, залива гърдите, пълзи към гърлото и главата. С несъкрушимата сила на волята си той преодоляваше своята слабост, съсредоточен в думите и погледа на философа.
— Ти си великодушен, мой Сенека — изрече язвително Тиберий, — щом отнасят и Рим към империите, на които е съдено да стигнат до упадък. — Думите на императора се вкаменяваха от гняв. Ще убие ли с тях мъдреца? Но Тиберий промени тона: — Тези империи са загинали от враговете си, мой драги, не си ли съгласен?
— А Рим няма ли врагове? Те са повече, отколкото някой допуска.
— Варварите зад границите? — подхвърли императорът.
— Да — съгласи се философът. — Но самият Рим е най-големият враг на себе си.
В отговор на въпросителния поглед на Тиберий Сенека продължи:
— Рим, който някога бе светлина в мрака, народ над народите, строг и непоколебим, измени на своите идеали. Продаде честта и храбростта си за наслаждения. Златото е робската верига на краката му. Разюздаността властвува неограничено. Блясък отвън, гниене и разлагане отвътре. Това е другата отрова в тялото на Рим.
— А неговата трета болест според теб, ясновидни Хипократе307?
Сенека скептично поклати глава:
— Можем ли да познаем от какво боледуваме, когато дори не знаем, че боледуваме? Според мен, мой господарю, ние загиваме от това, че и силните, и слабите се еднакво ненавиждат, до смърт и тяхната ненавист расте из ден в ден. И все пак аз мисля, че главната беда не е в нечувания разкош, грубата разпуснатост и животинските страсти на римските патриции, водещи Рим към гибел…
— Довърши това, което искаше да кажеш!
Сенека впери бледите си очи в пламтящите зеница на старика и като събра смелост с една въздишка, довърши:
— Бедата на Рим е в това, че римските глави се крепят на робски крака.
Настана тишина. Картината бе точна и правдива. Всичко, с което се гордее царят на градовете и цялата империя, е дело на робите. Това е всеизвестно.
— И това е най-голямата опасност — допълни Сенека.
Императорът се разлюти:
— Най-голямата опасност е лицемерието! И твоето, Сенека! А не тези твои любими роби!
Сенека се огледа дали няма наоколо роби. После понижи глас и тихо продължи:
— Пословицата гласи: „Колкото роби, толкова врагове“. Но вината е в нас. Ние самите правим от тях врагове, след като за най-незначителни неща нареждаме да ги пребиват или да ги оставят по цели нощи гладни. Как ще искаме после робът да се интересува от нас, да изпитва уважение или пък обич към нас? Единственото, което би могъл да чувствува, е ненавистта.
Сенека притежава дарбата да убеждава, той разколеба и императора.
— Продължавай!
Философът отново се огледа, преди да зашепне:
— Какво би станало, ако робите решат да ни преброят — нас, своите господари?
Тази мисъл като вихрушка се изви в триклиниума и размята завесите. Картината бе ужасна: във всеки дворец — само по четири-пет члена от благородната фамилия, а по сто, двеста и триста роби! Огромната сила на говорещия инвентар би могла лесно да се развихри. Нима ордите на Спартак не разтърсваха три години римската империя?