Макрон застана пред статуята на Тиберий. Обърна; се към сенаторите с пергаментов свитък в ръка. Тътнежът на гласа му изпълни цялата Курия:
— Император Тиберий е мъртъв! Поздравете, patres conscripti, новия император Гай Цезар!
Раздадоха се възгласи, аплодисменти, възторжени викове.
Двадесет и пет годишният Калигула стана законен господар на света, преди да влезе през римските порти.
Огненият сигнал, че императорът е мъртъв, се предаде от мизенския нос на цирцейската скала над Терацина, оттам на Монс Ковус, връх в планините Албани. Сиянието на огньовете раздираше нощта.
Касий Херея, трибун от императорската гвардия в двореца на Палатин, улови вестта, предавана чрез огньовете. Изпълнявайки заповедта на Макрон, той веднага изпрати глашатаи из римските улици.
Те препуснаха с факли в ръце. Тръбачите надуха бузи, бойните тръби екнаха в нощта.
Императорът е мъртъв!
Рим стреснато се пробуждаше, пламваха светлинни във всички краища, вестта се разнасяше мълниеносно!
— Императорът е мъртъв!
Тълпата изпълни улиците. Тя ликуващо съобщаваше това, което аристократите си шепнеха:
— Пукна най-после!
— Biberius! Caldius! Mero!308
— Тиберий в Тибър!
А тези, които можеха към чувството си на ненавист и злорадство да прибавят малко разум, си казваха: „Тиберий е мъртъв, добре. Но какво ще стане по-нататък?“
Луций не се осмели да си отиде у дома. Остана да пренощува на Марсово поле със своите кохорти. Ревът на тръбите го пробуди. Той изскочи от лагера.
— Императорът е мъртъв!
Луций хвана за поводите коня на глашатая:
— Какво става с Гай Цезар?
— Не знам, господарю.
Тревожна мисъл го прободе: дали също е мъртъв?
От Палатин се спусна друг глашатай:
— Да живее император Гай Цезар!
— Жив ли е? Какво става с него? Говори бързо!
— Приближава се към Рим, благородни господарю!
Луций грейна: „Гай се е спасил от камата на заговорниците! Жрецът на Великата майка вярно ми е предсказал! Сега е моят час!“
Войнишката му енергия го подтикна към действие. Нареди да тръбят тревога. Издаде заповеди и шестте кохорти моментално се оказаха из улиците на Града, за да потушат какъвто и да е опит за възкресяване на републиката и да обезпечи трона на Калигула.
Войниците викаха до пресилване:
— Да живее император Гай Цезар!
Виковете им долетяха до форума, където народът жужеше като рояци оси.
Тълпата се присъедини, присъединиха се всички, гръмна целият Рим:
— Да живее император Гай Цезар!
Сенаторът Улпий зърна от лектиката си Луций начело на кохортите, които прославяха новия император. Слушаше и виковете на тълпата. Презрение изкриви устата му, когато нареди да го пренесат през Форума на път за Сервий Курион. Това е римският народ, за който искахме да извоюваме републиката! Продажна сган!
— Край на всичко, Сервий — каза старикът на Курион.
Сервий седеше, отпуснал безсилно ръце и свел глава.
— Загубихме, мой Улпий. Загубихме всичко. Калигула ще заграби властта и неговата първа работа ще бъде да унищожи републиканците в сената. До корен. Вовеки веков. Никой след нас вече не ще се осмели да излезе против тираните…
Гласът на Улпий безмилостно го прободе:
— Последната искрица надежда угаси твоят син с войниците си…
— Знам вече — изговори с усилие Сервий и наведе още по-ниско глава.
— Какво ще правиш, Сервий?
— Ще отида при своите прадеди. Та аз съм от рода на Катон, Улпий. Ти знаеш това.
Улпий кимна. И след като помълча, каза:
— Аз ще остана. Много по-трудно ще бъде да се живее, отколкото да се умре. Но поне един сенатор републиканец ще остане в Рим. Ще се затворя у дома, никъде няма да излизам, с никого няма да проговоря нито дума, докато не умра от някаква болест или по заповед на тирана…
Прегърнаха се — и двамата вече спокойни и твърди. Но в зениците на Сервий нещо затрепка. Той тихо каза:
— Имам към теб последна молба, Улпий. Прости на моя син, ако можеш…
По стар римски обичай успокояваха с добра дума — макар и ласкава лъжа — този, който отиваше на смърт. Но Улпий се отдръпна. Сивите му очи бяха ледени, неумолими.
Сервий сведе глава и не се осмели повече да проговори.
Той изпроводи Улпий до прага на двореца, поклони се на ларите и изображенията на предците в атриума. Помисли да се прости с жена си, но поклати глава. Затвори се в таблинума. Искаше да остави писмо за сина си. Но не можа. На Лепида написа само няколко думи. После свали от стената меча, спомен от походите срещу варварите на Дунав.
След малко изпод завесите в таблинума се проточи струйка кръв.