Възторгът, с който Рим поздравяваше новия император, приличаше на истинска лудост. Олимпийските богове сигурно можеха да оглушеят в тези часове от молбите на земните жители, които ги призоваваха да бъдат благосклонни към Калигула. Откакто се помнеше светът, небесата не бяха трещели от такива френетични викове и благословии.
И това бе съвсем понятно. Рим с облекчение си отдъхна; той се избавяше от сянката, която императорът мизантроп хвърляше върху него. Младият император обича живота и веселието. След толкова години отново ще се диша леко. Калигула ще обнови Сатурновия „златен век на Рим“ просто защото е син на Германик.
Тъй както някога са се тачели имената Гай Юлий Цезар и Октавиан Август, така по времето на Тиберий най-уважаваното име бе Германик. Може би защото римляните никога не бяха живели в близост с него. Може би защото легендата за пълководеца, обожаван от войниците и народа, бе превърнала Германик в необикновено красив heros309, едва ли не в бог. Или защото тази легенда обещаваше на народа онова, което му липсваше: радост, благосъстояние, щастие. А навярно и поради това, че любовта на римляните към Германик бе подсилена от мълвата за неговата смърт, която едни приписваха на Тибериевата майка Ливия, а други на самия Тиберий.
И така, пред римляните сега стоеше младият император, надеждата на римския народ, увенчан с бащината си слава.
Римските патриции, сенаторите, конниците, публиканите, лицата, възглавяващи промишлените, търговските и финансовите сдружения — също ликуваха шумно.
Народът и управляващата прослойка на Рим изживяваха първите дни на Калигуловата власт сред безкрайно напрежение и очакване. Тълпите обкръжаваха императорския дворец с ликуващи викове, сервилните сенатори стояха пред двореца с ласкателства, благопожелания и уверения в преданост на уста.
Но портата на двореца бе затворена.
Затова пък се отвориха по нареждане на императора вратите на житниците и складовете. И от тях се проточиха безкрайни редици коли, натоварени с пушено месо, сушена риба, сланина, брашно, плодове, бъчви вино — императорски дар за народа!
Помощниците на квесторите брояха стотици сестерции на всеки, който протегнеше длан. За три дена бяха раздадени на народа 35 000 000 сестерции. Свръх това императорът подари на всеки войник по петстотин ауреи. Големият форум се превърна в огромен триклиниум, където се угощаваше целият народ. От рострите свиреше музика, а в паузите там се качваха оратори, които произнасяха хвалебствени речи за императора. Весели тълпи пиеха неразредено вино под рострите в чест на Гай и пееха. Около бъчвите песните се превръщаха в пиянски викове.
Този ден започваха тържествата в чест на старата римска богиня Минерва, покровителка на човешките стремежи и дух. Тържеството трябваше да завърши с шествие на всички колегии до храмовете на Авентин и Целий, където салиите приготвяха тлъсти жертви за богинята. Но тържеството в чест на новия император лесно засенчи Минерва. Из града се носеше вест:
— Императорът подготвя на Палатин редица нови разпореждания и заповеди.
„Какво ли ще ни донесат те?“ — питаха се с еднакво безпокойство и богати, и бедни.
Сенаторът Улпий седеше в перистила на своя дворец на Карини. Колонадата закриваше изгледа към Големия форум, Палатина и Капитола. Сенаторът не държеше да гледа Града. Той се взираше в бледното, без нито едно петно небе. Мислите му бродеха из миналото. Там той проследяваше своя род. Също без нито едно петно. Улпиите, заклети републиканци, се изправяха пред взора му горди, неподкупни, честни. Самият той, верен на родовата си традиция, оглави със Сервий Курион тайната сенаторска опозиция, която целеше възвръщането на републиката. Улпий бе участвувал в три заговора срещу Тиберий — всичките разкрити. Но той остана жив, не го издадоха. Ще преживее ли и четвъртия заговор? Или ще умре? Ще издаде ли Луций заговорниците? Това може да се очаква.
Улпий прекоси атриума. За своите осемдесет години той бе още здрав и силен. Спря се пред маските на предците и за жалост и пред техните потомци. Гледаха го тримата му сина, загинали за родината в битките с варварите. Стори му се, че го гледат спокойно и гордо. Защо не, та това са негови синове. И лицето на покойната му жена има гордо изражение.
Улпий бе останал сам на този свят. Сам сред маските на умрелите и статуите на боговете. Сам, заобиколен с уважението на сената и хората. Тук нямаше статуи на императорите, както в другите сенаторски домове. И по едно чудо никой досега не бе го издал. Както и за това, че на най-лично място, където другите сенатори поставяха статуята на Тиберий, той държеше изображението на Цезаровия убиец, „последния голям републиканец“ — Юний Брут. Впрочем малцина бяха идвали в неговия дом, а тези, които идваха, мислеха като Улпий, макар че не се осмеляваха да изкажат своите схващания.