„Този човек — казваше си Калигула, загледан в Август, ако не изпитваше такава тайна неприязън срещу Тиберий и ако нямаше у дома си тази необуздана дъщеря Юлия — можеше наистина да си живее прекрасно. Вместо него воюваше Тиберий, вместо него мислеше Агрипа314, вместо него управляваше Ливия, а той само бодро се усмихваше и слагаше отпечатъка на пръстена си под нарежданията за укрепването на императорската власт.“ Калигула разбираше, че ако ги нямаше Август и Ливия, не би била нито империята, нито самият Калигула. На божествения Август — нашето уважение. А Тиберий — това е друго нещо. Тук Ливия здравата се потруди, докато с отрова, въже и кама прокара път за сина си към трона. „Ах, този стар палач! Колко дълго време ме измъчваше! Как ме пренебрегваше, когато ставаше дума за държавническите дела! Като че ли бях слабоумен. Е, виж ме сега от Оркуса, където се разхождаш по асфоделиевите315 ливади, виж ме! Аз ще ти покажа дали умея да управлявам. Ти постоянно се съветваше с някого: със Сеян, Нерва, Тразил, Макрон. Постоянно кореспондираше със сената, за всяка глупост пишеше трактат и «обърнете внимание, бащи и заседатели…». Аз няма да вървя по твоя път! Аз сам ще управлявам империята. Ще видиш как ще се завърти колелото. По време на твоето владичество любовта не обединяваше стихиите. Само раздори, напрежение и борби имаше през този твой прословут «римски мир». Аз няма с никого да се съветвам. Искам да живея така, както трябва да живее един римски император. Ще бъда пълната противоположност на теб. Баща си Германик ще взема за щит, Август — за образец. На бедните ще натъпча стомасите, на народа ще дам игри, каквито Рим не е виждал, на сенаторите ще се поклоня доземи, за да ги хвана изкъсо, ще намаля данъците, ще разширя търговията, ще облекча живота на всички. И кой ще има най-голяма полза от това? Кой според теб, завистливо старче?“
От Форума долитаха тържествени фанфари. Глашатаите съобщаваха, че съвсем скоро императорът ще предложи на сената да приеме нови закони, та да заживеят в абсолютно блаженство и радост сенатът, римският народ и цялата империя от Секвана316 до Ефрат. Калигула си даваше вид, че е доволен. Стана и издекламира:
Засмя се и поизмени стиха на Софокъл:
Калигула вдигна предизвикателен поглед към статуята. Неговото победоносно чувство се стопяваше под настойчивия поглед на Тиберий. Спомни си за Мизенум. Разтрепера се и излезе заднишком от атриума.
В работния му кабинет го очакваха Макрон и писарят Силвий. Макрон не оставяше нито за миг императора сам. Правеше всичко, за да бъде незаменим за младия владетел. Подсказа му как трябва да се държи по време на погребението. Посъветва го да произнесе прочувствена реч над ковчега на дядо си; да заплати по петстотин ауреи на всеки войник; да спечели симпатиите на народа с каруци храна, бъчви вино и пари. Също така — час по-скоро да отиде в сената и подкупи с комплименти „отците на Града“. Макрон стоеше зад гърба му, готов винаги със съвета си, ако потрябва.
Понякога императорът пламваше от гняв, осъзнавайки как робски изпълнява нарежданията на своя съветник, но в същия миг разбираше, че иначе не може. Макрон е опитен, разбира от всичко. „Но не ми харесва това, че не се отделя нито на крачка от мен. Дали не иска да ме направи послушна кукла на конци, а всъщност той самият да управлява. Ала няма как, нужен ми е. Засега…“
На масата пред императора бяха натрупани дървени таблички, покрити с восък, върху които робът Силвий гравираше императорските нареждания и съобщения за „Acta diurna“.
Номенклаторът съобщи за идването на Луций Курион. Императорът стана и го посрещна с братска прегръдка. Той вече знаеше от Макрон, че кохортите от шести легион по заповед на Луций са му подготвили тържественото влизане в Рим и че са били готови да потопят в кръв всеки глас, който би се обадил срещу новия владетел. Благодари трогнат на Луций. Калигула знаеше и за самоубийството на Сервий Курион. Отново прегърна приятеля си.
— Защо твоят баща, мой скъпи… Ах каква загуба е това за Рим! — Величествен жест на ръката към писаря: — Диктувам, пиши! „С тази заповед установявам своя императорски съвет, който ще ми помага в управлението. За членове на императорския съвет назначавам Гней Невий Серторий Макрон — преторианския префект. Следва — Луций Геминий Курион…“
314
315