Над шумящата и развълнувана тълпа се извисяваха напевните викове на уличните продавачи, които, понесли таблите си с риба и маслини, кой знае как, все пак успяваха да се промъкнат още крачка-две напред. Ниското пролетно слънце прежуряше хорските тилове, озаряваше белите тоги, скупчени пред императорската курия. Робите с лакти проправяха път на своите господари — сенаторите.
Пролуките подир благородните патриции веднага плътно се затваряха.
След префекта на града с труд си пробиваше път слаб мъж, който държеше над главата си писмени принадлежности, за да не ги загуби в блъсканицата. Нечия ръка го хвана за наметалото:
— Муций, какво ново?
Писарят на префектурата се обърна, видя познатия, понижи глас и бързо изрече:
— Една част от Тибериевото завещание е отменена… — и изчезна във вълните на тълпата.
Новината полетя между хората.
— Тибериевото завещание отменено!
— Защо? Какво е имало в него? Кой го е отменил?
Догадките се рояха, възмущението растеше, очакването късаше нервите.
Откъм императорския дворец екна бойна тръба. Всички глави се обърнаха към Палатин. Към Форума слизаше центурия преторианци, чиито метални шлемове блестяха на слънцето и мятаха къси мълнии. Посред тях вървеше глашатай, а до него тръбачи. Екът на тръбите се приближаваше. Човешката маса охотно се разстъпи и сгъсти, военната част премина през шпалира, насочена към трибуната. Пред рострите преторианците се спряха и обърнаха лица към тълпата.
Глашатаят се изкачи горе и постави на устата си метален рупор.
Настъпи напрегната тишина. После прозвуча школуван глас:
— Сенатът съобщава на римския народ, че единодушно отменя тази част на завещанието на Тиберий, в която покойният император предлага Гай Цезар да управлява заедно с петнайсетгодишния си братовчед Тиберий-Гемел.
Глас от тълпата изкрещя:
— Bene senatus! Vivat Gaius!317
— … императорът ще изплати до ас завещанието на Тиберий… Веднага след като се представи на сената, императорът ще замине за островите Пандатерия и Понтис318, за да пренесе праха на майка си и на най-големия си брат в Рим и тържествено да ги погребе.
Народът стихна почтително. Тази постъпка се хареса на мъжете, а жените се разхълцаха от умиление. Ето, това се казва син! Това е брат! Който почита родната кръв, почита всяка кръв!
— … малолетния братовчед Гемел императорът ще осинови и ще признае за свой наследник. Дава му титлата „princeps iuventutis“319.
Одобрителен вик. Скавър прегърна Квирина, която стоеше най-близо до него:
— Браво на императора! Друг на негово място би възневидял братовчеда си за това, което му е устроил Тиберий в завещанието, би го намразил, а виж той какво прави!
Квирина кимна глава, че е чула, но тя не мислеше за Гемел. Гледаше Фабий, тревогата бърчеше челото й, и тя си повтаряше думите, които старият император бе казал на Фабий на Капри: „… а след като умра, боговете да са ти на помощ, актьоре!“ Стисна силно ръката на Фабий. Той я погледна, разбра какво си мисли, усмихна се и също й стисна ръката:
— Защо са тези уплашени очи, момичето ми? Не мисли за нищо лошо! Сега започва истинският живот!
Тръбата пак екна, глашатаят отново приближи рупора до устата си:
— Императорът обявява пълна амнистия на всички политически затворници веднага след прочитането на тази наредба. Всички граждани на империята получават свобода на словото. Императорът разрешава на всички граждани, намиращи се по волята на Тиберий в изгнание, да се върнат в родината си.
Бурни, нескончаеми аплодисменти. Толкова хора ще се върнат в домовете си!
— Чуваш ли? Не съм ли прав? — смееше се Фабий.
Квирина кимна глава, този път вече весела. И старият скептик Балб сияеше като пълна месечина. Буйният темперамент на Фабий не можа да не се прояви:
— Свобода на словото, мили хора! Най-после ще играем на воля!
Хората, които стоят наоколо, познават Фабий:
— То се знае! Да си, жив и здрав, Фабий, да ни играеш! Ние искаме да се забавляваме!
— Мълчете там! Тихо!
— … императорът иска да бъдат запазени всички събития за поколенията и затова разрешава да се разпространяват забранените от Тиберий съчинения на Кремуций Корд. Тит Лабиен и Касий Север…
— Слава на императора Гай Цезар! — избухна под рострите, избухна пред курията, тълпите се вълнуват, възторжено аплодират великодушието на императора.