Сенаторите не са възхитени от решението за изборите. Но заради премахване закона за обида на величеството, заради спокойния си сън — струва си да приемат и това. Нали в края на краищата златото решава всичко. То и на изборите ще даде необходимата насока. И сенаторите демонстративно се радват заедно с народа:
— Гай, наш скъпи! Благодарим ти, уважаваме те, обичаме те!
Аплодисментите не секват. Императорът притваря очи от блаженство. После с няколко думи завършва речта си.
След императорската реч за изненада на всички думата поисква Сенека. Той рядко говореше в сената. Обикновено бе оратор и защитник в споровете, които сенатът предоставяше на съдебния трибунал. Стотици лица се обърнаха с любопитство към него.
— Нашият император, който още с възкачването си на престола показа на света с какви идеи, слова и дела може и трябва да се гордее един властелин, притежаващ непостижима за човека власт, произнесе пред нас реч по повод приемането на висшата консулска длъжност. Следвайки примера на баща си и на Август, той потвърди с тази реч, че иска да достигне олимпийско съвършенство в своето управление. И двете му решения, които чухме, са нова слава за монарха и най-голямо доказателство за неговата просветеност… С пълно основание тук чуваме и викаме: „Благодарим ти, уважаваме те, обичаме те!“ А аз добавям: „Възхищаваме ти се, велики цезаре!“ — Сенека се изкашля и след това чувствително повиши глас: — Patres illustrissimi! Аз предлагам всички реформи, които император Гай Цезар провъзгласи още с възкачването си на престола, а също така и цялата му днешна реч, да бъдат записани за вечни времена и ежегодно отново да се четат в сената.
Сенатът и народът станаха, бурята от аплодисменти нямаше край. Калигула, поласкан от предложението на най-влиятелния сенатор, доволно притваряше очи и се усмихваше.
Клавдий се наведе към него. Той мигаше добродушно и заеквайки, прошепна на племенника си:
— Хи-хитрец е то-този Сенека. Хва-хваща те за думата. И-иска да о-обезпечи държавата, хе-хе. Да про-провери думите ти на дело…
Воднистите очи на императора се разтвориха широко и се вледениха. Виж го ти идиота Клавдий! По-умен е, отколкото изглежда. На Калигула и през ум не би му минало, че Сенека направи своето предложение с такъв умисъл. Взря се внимателно в хлътналите бузи на астматика-философ. Усмивката замръзна на лицето му.
Луций се върна от императорския дворец при изгрев-слънце. Спа до късно. А когато стана, дълго броди неспокойно из двореца, сякаш търсеше нещо. И както винаги заобикаляше атриума, където между ликовете на предците се намираше восъчната маска на баща му. Сети се за Улпий. Неотдавна бе решил да навести старика. Неговият дворец се оказа окован с дъски, безмълвен, пустеещ. Само кучетата лаеха силно зад стените. През решетките на заключения портал вратарят го попита за името му и се отдалечи, влачейки крака. Върна се бързо. Старият сенатор няма да приеме Луций. Защо? Дали не е болен?… Не, не е болен. Но няма да го приеме… По дяволите! Сенаторът не иска да приеме Луций Курион, члена на императорския съвет, приятеля на императора?… „Няма да ви приеме“ — повтори сухо вратарят, отиде си и остави Луций да стои пред решетката на портала.
„Какво оскърбление! Какъв срам! Нима това склеротизирано старче не знае каква власт имам аз днес? Само две думи да каже на Гай… ах, какъв позор е това за мен!“
Луций изпрати писмо на Улпий. Старикът му го върна неразпечатано. Няколко пъти привечер Луций тайно обикаляше около двореца му, тъй като знаеше привичката на сенатора да излиза по това време на разходка. Напразно чакаше. Старикът не излезе. Сякаш бе мъртъв; гробницата не се отвори.
„Защо искам да говоря с него — питаше се Луций. Не знаеше точно. Просто искаше да поговори с Улпий. За баща си ли, за когото с никого не говореше? Или пък да се оправдава за предателството си? — Предателство? Глупости? Улпий в този свят клаузурата333 е длъжен да знае, че императорът даде на Рим повече, отколкото би му дала републиката. Защо тогава още да претендираме за република? За такава вехтория, за такава изветряла традиция? Какъв комичен старик: зазижда се в дома си и си играе на последния републиканец. Смешно! Позьор. Комедиант. И въпреки това бих искал да си поговорим…“
Луций излезе от къщи. Без сенаторската тога и без носилката. И макар че вече не беше воин — облече от обикновената броня и се метна на коня. Потегли към Сенека. Поне с него да си поговори. Четвъртата милиарна колона334 по Виа Апия отвъд Капенските порти.
334