На артистите най-много им допадна баснята за кукувичката, славея и магарето:
Фабий скочи:
— Отлично!
Смехът избухна отново. Горкият кос, днес няма да се наспи.
Фабий сграбчи Федър за рамото:
— Представяш ли си какво силно впечатление ще направи всяка една от тези басни, ако я преработиш за театър? Каква атака от сцената, човече! Пригоди някоя! Та ти си майстор в тази работа!
Лукрин, който винаги след като си натъпчеше коремчето, заспиваше, при думата „театър“ отвори очи:
— Моля ви се, хорица, кажете на Фабий поне тук да не говори за театър!
Молбата на Фабий зарадва Федър, но той не показа това. Точно обратното — взе да се колебае, да свива рамене:
— Не знам дали ще мога, пък и как си представяш тази работа… И коя точно басня… Но ще опитам, Фабий. Ще помисля. Може да се получи нещо…
Федър гледаше към езерото, но всъщност виждаше римския амфитеатър. Двадесет хиляди души слушат пиесата на Федър, ликуват, аплодират, вълнуват се. Какъв успех! „Vale, мой уважаеми Созий! Вече няма да чакам благоволението ти да ми издадеш някоя и друга басня. И без теб ще се прославя.“
Заскърца колелото на кладенеца.
Траний, робът на Федър, вадеше вода и си подсвиркваше. Фабий посочи към него с очи:
— Весело му е. Очевидно си добър господар.
Федър сбърчи чело:
— Аз не съм господар и Траний не е роб. Помага ми, а понякога и аз на него. Аз съм бил роб, ти също, Фабий. Така че добре знаем що е то. Аз винаги съм покровителствувал робите.
— И винаги си имаше неприятности от това в Рим. Сега не е така. Представи си: днес робите са на мода! Сега всеки говори за тях, както говори Сенека. Никакъв инвентар! Това са приятели, нещастни братя, е, нали ти е известно! Днес и ти би станал на мода с възгледите си, ако живееше в Рим.
Федър метна остър поглед към Фабий:
— Аз — в Рим?
— Сега там от фонтаните вместо вода тече вино, планини от сланина разкарват из града, на тълпите хвърлят денари, императорът е олицетворение на щедростта и добротата.
Баснописецът примижа скептично:
— Боговете страдат от капризи, както овците от тения. — И хитро се усмихна: — Защо ме примамваш да дойда в Рим, а сам бягаш от него?
Фабий се наведе към Федър през масата, поколеба се за миг, помисли си за своята мечтана голяма роля и после каза:
— Рим се е побъркал. Не иска нищо друго освен цирк, арена и кръв. И аз не виждам никакъв изход. Щуротии с ритници и изтъркани шеги? Все това ли? Аз с удоволствие се заяждам, нали знаеш? — усмихна се Фабий тъжно и продължи язвително: — Кого да нападам, като около нас е истински олимпийски симпозион342? Само се огледай! Всички са прекрасни и безупречни. Императорът е прекрасен, сенатът — прекрасен, магистратите — прекрасни, та дори и преторианците; и в кого тогава, дявол го взел, да се прицеля?! А нима мога аз, като римската сган, да мързелувам и да получавам милостиня от държавата — жито и двеста сестерции месечно? Пфуй! — В гласа на Фабий прозвуча огорчение. — Затова се вдигнахме и тръгнахме от село на село като скитници-комедианти, а не като артисти. Но това не ни задоволява! В името на боговете, напиши ми някоя пиеса, приятелю! Нали си писал пиеси!
Федър мълчеше и замислено барабанеше с пръсти по масата. Квирина слушаше изумена. Тя не допускаше, че лошото настроение на Фабий има толкова дълбоки корени. Не откъсваше поглед от устата на любимия си, дълбоките гънки край тях я плашеха. А тя бе толкова щастлива от това скитничество! Фабий продължаваше:
— Аз не вярвам, че със смяната на добър или лош властелин всички хора ще станат изведнъж добри или лоши. Не вярвам, че шепа пари и милостини ще направят щастлив римския народ. — Фабий отпи от кавичката. — Ах, тази арена! Тя ни отне хляба! Хората се забавляват само когато гледат как се лее кръв. Слушай, Федър! Хрумна ми тема тъкмо за теб! — И той продължи разпалено: — Представи си арената през очите на зверовете. Трибуните препълнени със зверове. В ложата царят-лъв със своята свита. Тигри — в ролята на претора и префекта. Армията на преторианските чакали слухти, души на втори план, в долните редици, на креслата — беля лешояди, хищници; над тях — пауни и свраки, още по-нагоре — хиени, покорни магарета, продажни маймуни и стада блеещи овце… А сега — внимание! Отварят се вратите на бестиария, екват фанфари и на арената се втурват хора! На трибуните рев, лай, врясък, тракане, мучене: „Нашият цар ни е избрал първокачествена стока! Хайде сега, плешиви уроди! Гризете се! Хапете се! Драскайте се! Късайте си месата, та кръв да потече! Ето, това се казва театър!“ Какво ще кажеш, Федър?