Дъбовата врата се разтвори широко. Императорът влезе. Луций скочи от креслото.
— Ах! Приличаш на бог, мой Гай! — извика Луций възторжено.
Макрон веднага се присъедини:
— По-великолепен си и от фараон!
Императорът се усмихваше и приемаше техните благопожелания. После допита загрижено:
— В добра форма ли си, Луций?
— Надявам се, мой драги. Заради теб трябва да победя, иначе по-добре да ме стъпчат конете.
— Депутации от сената, от жреческите колегии, братствата и магистратите чакат в атриума, мой цезаре, за да те поздравят — съобщи Макрон.
— Ще ги приема в перистила. И двамата ще бъдете с мен. Вътре е непоносимо душно, в перистила въздухът е по-свеж. А след това — на цирка!
— Лектика или кон? — попита Макрон.
— Нищо. Ще вървя пеша.
— Тогава стража…
— Не, мой Невий. Не искам да ме съпровождат преторианци. Нали няма никаква опасност?
— Нищо не се знае — избоботи Макрон. — Ами, да речем, някой луд…
Луций го прекъсна:
— И лудият трябва да обича императора. А както твърди Сенека, любовта на народа е най-добрата стража за владетеля.
Circus Maxsmus приличаше на половинка раковина, напълнена с розово месо.
Робите бяха посипали с киновар жълтия пясък на състезателните писти, а амфитеатърът сияеше от белотата на тогите, изпъстрена с всички багри на женските одежди. Въздухът трептеше от горещината. И всичко това, нажежено от безпокойството и движението на тълпата, заслепяваше до болка очите. Циркът бе претъпкан докрай със зрители, глава до глава. Сенаторите заеха местата си срещу императорската ложа. До тях бяха ложите на понтифиците, весталките и служебната ложа за едила и претора.
Държавни роби разнасяха закуски, плодове и разредено вино. На най-горния ред срещу императорската ложа седнаха Скавър и Балб. Ред по-надолу бяха Мнестер и Апелес.
— Ехей, хорица — обърна се Мнестер назад, — знаете ли, че след състезанията ще пуснат тигри срещу въоръжени престъпници? Императорът е заповядал да докарат двеста тигъра от Индия.
— Бррр, река от кръв ще потече — каза Балб.
Мнестер сви рамене.
— А ти какво искаш? Кръвта има хубав цвят.
Екнаха фанфари. Идваше императорът.
Сред оглушителен рев и бурни овации, както римляните посрещаха само хищниците, хвърлящи се върху гладиаторите, влезе в ложата си двадесет и пет годишният господар на света, съпровождан от съпругата си Ения, сестра си Ливия и Макрон.
Той наистина приличаше на бог. Дългото пурпурно наметало от най-тънка вълна издължаваше възпълната му фигура. Туниката от лилава коприна бе извезана със сребърни лотосови цветове. На главата — венец от златни дъбови листа. Императорският пръстен, заедно с другите пръстени на ръката, мяташе огнени искри.
Императорската ложа бе засенчена с оранжев велум на черти, но Калигула не седна под навеса и като жумеше срещу слънцето, вдигна ръка за поздрав.
Циркът аплодираше, ревеше, тропаше с крака от възторг.
Императорът приветливо кимна на всички страни. Макрон стоеше в дъното на ложата. Той имаше противното усещане, че ръката му, която толкова дълго държеше вдигната, е натежала поне със сто унции343. През главата му минаваха странни мисли: „Не ми ли беше по-добре със стария тиран, който си седеше на далечния остров и не ми се бъркаше в работите, отколкото с този благодетел, дето непрекъснато ми се мотае пред очите? В началото изглеждаше, че глупавият младок ще се занимава само със състезания и любовни похождения, а държавните работи ще предостави изцяло на мен. А се оказа, че иска всичко сам да върши: да управлява, да се занимава с войската, да съди, финансите да ръководи… Трябва да го поуморим, да му поизстискаме силицата… Ения ще трябва малко повечко да… — Макрон плъзна поглед по своята бивша съпруга. — Гръм да я тресне, каква е хубавица тази моя жена! Нагиздила се е като арабска царица. Ама че противна работа е, дето трябва… Пфуй!“ Макрон премести погледа си върху императорската сестра Ливила. Тя се заглеждаше по мъжете с безсрамни, влажни очи. Макрон не харесваше Ливила. Не е така нежна и красива като Ения. Наследила е острите черти на майка си Агрипина. Отдала се още от детски години на кръвосмешение с брат си, тя имаше явни следи от безсрамие върху лицето си. Широки ноздри, чувствени устни, ниско чело. Обвита в лилав муселин, плътно прилепнал по тялото й, Ливила изглеждаше като гола до Ения.